Читать «Планета за контакт» онлайн - страница 15

Решиха да отложат построяването на лагера до идването на Физика и Практиканта. Точно в уговореното време запалиха димния сигнал. Първият контролен срок изтече. Постепенно тревогата за другарите им измести всички други мисли. Взели със себе си бинокли, Кибернетикът и Докторът се запътиха към изхода на клисурата. Тя свършваше след около 100 метра, като откриваше широката панорама на равнината, над която съвсем неотдавна беше летяла шлюпката.

Слънцето плуваше над самия хоризонт. Вятърът беше утихнал и сега в цялото това мъртво пространство нямаше дори намек за движение. Чакаха в пълно мълчание четири часа. Стъмни се. Независимо от бавното въртене на планетата, слънцето почти се скри зад хоризонта. Трябваше да изчакат до втория контролен срок, след 24 часа, който беше определил Физикът. Безсмислено беше да започнат търсене, преди да се е разсъмнало. Трябваше да се върнат в лагера. Вечеряха с хранителна паста. Под дебелата броня на скафандрите телата ги сърбяха, терморегулаторите даваха засечки.

— Чувствувам как постепенно се превръщам в костенурка — жаловито каза Докторът. — Хайде да излезем навън — помоли той.

Нощта беше светла и мъглива. Вероятно причина за това беше виолетовото излъчване на атмосферата. Дори звездите не се виждаха. Контурите на скалите не изглеждаха резки. Сенките им непрекъснато сменяха очертанията си. Чувствуваше се някакво движение, чуваха се някакви шумове. Около два часа и двамата честно се опитваха да заспят, после Докторът предложи да отидат в кабината на шлюпката, но Кибернетикът нищо не отговори. Беше неприятно дори да си спомнят за тясната рубка, препълнена с ръбести прибори и вмирисана на изгоряла гума и пластмаса.

Изминаха още няколко часа. Все още не се съмваше. Кибернетикът предложи да започнат да строят лагера. Независимо от необходимостта да пестят енергията решиха да запалят прожектора. Неговата светлина извади от тъмнината назъбената стена на клисурата. През нощта, в светлината на прожектора клисурата изглеждзше абсолютно непознато. Бяха се променили сенките на скалите и техните очертания. На Доктора му се стори, че в мига, в който светна лъчът, встрани от конуса на светлината, около входа към клисурата нещо мръдна. Някаква голяма маса, едва различима в разлятата отстрани светлина.