Читать «Прикованият Прометей» онлайн - страница 12
Есхил
ХОР
Предричаш туй, което искаш, видно е.
ПРОМЕТЕЙ
И то ще стане. При това — желая го.
ХОР
И Зевс ще бъде победен? Да вярвам ли?
ПРОМЕТЕЙ
И злото му ще надминава моето.
ХОР
И как не тръпнеш, като богохулствуваш?
ПРОМЕТЕЙ
Защо да тръпна? Смърт не ми е съдена.
ХОР
Той може да те мъчи още повече.
ПРОМЕТЕЙ
О, нека! Аз очаквам всяко бедствие!
ХОР
Прекланят се пред Немезида мъдрите.
ПРОМЕТЕЙ
Моли, пълзи, подмазвай се на властника.
За мен е по-нищожен той от нищото.
През краткото си време нека властвува
на воля. Няма да царува дълго той.
Ала съзирам Зевсовия пратеник,
послушния слуга на повелителя.
О, той пристига с някакво известие!
ХЕРМЕС
От тебе, от хитреца, от предателя
на боговете, който еднодневките
дарува, от грабителя на огъня,
баща ни иска да узнай за оня брак,
за който гордо казваш, че от трона му
ще го свали, без никакво извъртане
отговори, за да не трябва втори път
да те спохождам, Прометее! Виждаш ти,
че към такива царят е безмилостен.
ПРОМЕТЕЙ
Речта му е тържествена, изпълнена
с надменност — да, слуга на боговете е!
Едва се възцарихте и си мислите,
че сте в безскръбна крепост! Не видях ли аз
как други двама самодръжци паднаха?
Ще видя скоро как с позор и третият,
сегашният, пропада. Мислиш — страх ме е
от тия нови богове, боя им се!
Далеч съм от това. А ти — върви си ти
по пътя, който си изминал! Отговор
ти няма да получиш на въпроса си!
ХЕРМЕС
С такова упорито своеволие
ти сам се потопи в море от бедствия.
ПРОМЕТЕЙ
За твоята робия — запомни добре —
не бих отстъпил моите страдания.
ХЕРМЕС
Да, по-добре да бъдеш роб на зъбера,
отколкото на Зевса верен пратеник.
ПРОМЕТЕЙ
С обида се отвръща на обидата.
ХЕРМЕС
Като че ли приятни ти са мъките.
ПРОМЕТЕЙ
Приятни! Да, в такваз приятност искал бих
да видя враговете си — и теб сред тях!
ХЕРМЕС
И аз ли съм виновен за теглата ти?
ПРОМЕТЕЙ
Накратко: мразя всички богове,
които за доброто — зло ми върнаха.
ХЕРМЕС
Разбирам, ти си болен от безумие!
ПРОМЕТЕЙ
О, да, защото мразя враговете си!
ХЕРМЕС
Непоносим би бил ти без веригите!
ПРОМЕТЕЙ
Уви!
ХЕРМЕС
Такава дума не познава Зевс.
ПРОМЕТЕЙ
О, всичко ще научи той със времето!
ХЕРМЕС
Но теб на разум то не е научило.
ПРОМЕТЕЙ
Да, иначе не бих приказвал с ратаи.
ХЕРМЕС
И тъй, на Зевса ти не даваш отговор?
ПРОМЕТЕЙ
О, трябва да му бъда и признателен!
ХЕРМЕС
Но с мен като с дете се подиграваш ти!
ПРОМЕТЕЙ
Нима не си по-глупав от дете дори,
като очакваш да ти кажа нещичко?
Не, с никакви мъчения и хитрости
Зевс няма да се добере до тайната,
додето не свали от мен оковите.
Пък нека праща пламналата мълния
и с бели вихри и с подземни гръмове
разтърсва и безпокои вселената!
Не ще ме преклони и няма никога
да чуе кой ще му отнеме царството!
ХЕРМЕС
Как мислиш ти, с това ще се избавиш ли?
ПРОМЕТЕЙ
Отдавна е премислено — решено е.
ХЕРМЕС
Глупецо, размисли, ела на себе си
най-после пред сегашните страдания!
ПРОМЕТЕЙ
Не ми додавай, глух като вълна съм аз!
Недей помисля нивга, че треперейки
от страх пред Зевс, ще стана аз жена по дух
и че ще моля него, най-омразния,
като жена, с ръце напред протегнати,
да ми свали оковите! Не, никога!
ХЕРМЕС
Напразни ще са думите ми, ясно е!
