Читать «Пери Мейсън и русото момиче» онлайн - страница 78

Ърл Стенли Гарднър

— Е, няма да спорим за формалности — не се предаде Холкъм. — Вече си навлече белята и…

— Разбира се — намеси се лейтенант Траг спокойно, — щом Мейсън застава на позицията, че е взел парчето хляб на съхранение като част от имуществото, ние ще прегледаме дневника, сержанте, и ако се окаже, че са укрили доказателство, тогава…

— Какво доказателство? — прекъсна го Мейсън.

— Не знам.

— По-добре първо разбери, лейтенанте.

— Не прекалявай, Мейсън — предупреди го Траг.

— Нямам такова намерение. Ако става дума за някакъв дневник, лейтенанте, не разбирам как можете да го смятате за доказателство. Не ми е ясно дори как можете да го представите в съда, независимо какво пише в него. Както и да е, сигурно вие си знаете работата. А между другото мога ли да ви попитам как успяхте да ме откриете толкова бързо?

— Обявихме обща тревога по радиото — отвърна Траг мрачно. — Веднага щом колата откри номера ви, ни съобщиха и ви проследиха по радиотелефона.

— Действително това е голяма работа — рече Мейсън. — Огромно предимство за полицията.

— Остави шегите — прекъсна го сержант Холкъм. — Къде е дневникът?

— Не бих те излъгал, сержанте — увери го Мейсън, — защото това ще означава, че укривам дневника, а това не бих направил, за да не би случайно да се окаже, че е доказателство.

— Добре, умнико, къде е?

— Дневникът е при чичо.

— Чичо?

— Чичо Сам — поясни адвокатът. — Пуснат е в пощата с надлежно залепени марки и ако смяташ, че е доказателство, сержанте, обърни се към пощенските власти на Съединените щати. Може би ще откриеш някакъв начин да ги накараш да ти предадат правилно адресиран и облепен с марки плик.

Лицето на Холкъм помръкна. В продължение на няколко секунди цареше пълна тишина.

— На мен тия номера не ми минават — избухна най-накрая сержант Холкъм. — Той иска само да ни забави…

— Той казва истината — намеси се Траг.

— Откъде знаеш? — настоя Холкъм.

— Защото това е най-простото, най-хитрото и, позволите, най-ефектното нещо, което може да се направи! — призна лейтенант Траг огорчено.

Мейсън, който усети нотка на поражение в тона на лейтенанта, завъртя ключа и запали колата.

— Е, господа, това е всичко, което знам.

— Знаеш ли какво пише в дневника? — попита Холкъм.

— Разбира се — отвърна Мейсън.

— И какво пише?

— Доникъде няма да стигнеш така, сержанте — обади се Траг. — Ще отидем при областния прокурор и ще видим дали не можем да измислим някакъв начин да вземем дневника от пощата.

Холкъм окончателно загуби контрол над себе си:

— Да го завлечем в Управлението и…

— И — прекъсна го Мейсън с усмивка — вестниците ще разкажат как вашият полицай е дал парчето хляб. Това ще бъде чудесна реклама! Наистина ще помогне на Даяна. Като си помисля, сержанте, няма да държа на формалностите и да ви искам заповед. Ако желаете да ме арестувате, няма да кажа и „гък“.