Читать «Пери Мейсън и русото момиче» онлайн - страница 76

Милдред отишла при адвокат и той я уверил, че няма никакви законни права. Прочитайки тези редове, Мейсън промърмори:

— Очевидно не й е повярвал, помислил е, че си измисля.

— Е, не можеш да го обвиниш — отвърна Дела. — Милдред съзнателно е предоставила на Хелън Бартслър правото на притежание — ако този термин може да се употреби за дете. Не е ли трагично, шефе? Помисли си за тази майка, която, след като е преживяла толкова, изведнъж разбира, че не може да вижда рожбата си.

Мейсън кимна.

— Хайде да погледнем последните записки. Те биха могли да хвърлят известна светлина върху случилото се.

— О, шефе, нека да не прескачаме средата. Нека…

Мейсън бързо прелисти страниците и поклати глава.

— Не знам кога сержант Холкъм ще започне контраатаката си. Да се опитаме да разберем каквото можем за събитията, довели до убийството.

— Шефе, струва ми се, че не бива да пропускаме да разберем как се е запознала с Даяна и… каква е тайната в живота на Даяна.

— Вярно — съгласи се Мейсън. — Дай да видим. Това е станало преди около две години, нали?

Адвокатът прехвърли набързо страниците и посочи:

— Ето.

В дневника се разказваше за срещата с Даяна и се обрисуваше тогавашния й вид — измъчена, тревожна, бягаща от нещо, което не може да забрави. Споменаваше се истинското й име и се загатваше за убийството на съпруг.

— Боже мой! — възкликна Мейсън. — Спомням си този случай! За известно време съпругата беше под подозрение. Не я арестуваха, но десетки пъти я викаха в полицията на разпит. Случаят беше в Сан Франциско и досега остана нерешен. Значи ето какво е заплашвало Даяна. С тези факти Холкъм направо би я разпънал на кръст.

Мейсън отново се върна към дневника и зачете как Даяна потърсила при старата си приятелка Милдред Данвил убежище от любопитните погледи на хората в стремежа си да забрави премеждията си и на свой ред да бъде забравена. Милдред й предложила да заживее под ново име и в нова среда. По това време Милдред била радиоактриса. Убедена, че с хубавия си глас Даяна също ще може да си изкарва прехраната по този начин, тя я представила в студиото и й помогнала да получи някои малки роли.

— Е — въздъхна Мейсън, — ето го тук черно на бяло. Само да му падне, сержант Холкъм веднага ще го предаде на вестниците и с Даяна е свършено.

— Нима могат да използват стария случай като доказателство? — заинтересува се Дела.

— Няма да е необходимо. Вестникарската кампания ще унищожи момичето още преди да стигне до съдебните заседатели.

— Какво ще правиш? — разтревожи се Дела Стрийт.

— Ще се опитам да разбера защо насиненото око на Даяна е довело до убийството на Милдред — заяви Мейсън.

— Мислиш ли, че е така?

— Изглежда, има някаква определена връзка.

Мейсън разлисти страниците и се намръщи разочаровано.

Последната записка, от двайсет и четвърти, бе твърде кратка: „Казват, че влезлият във владение е по-силен от закона, и аз ще се възползвам от това.“

Дела Стрийт погледна към Мейсън. В куфарчето му имаше дебел кафяв плик. Той го извади, написа отгоре домашния адрес на Дела Стрийт, залепи марки, пусна го в пощенската кутия пред хотела и си отдъхна.