Читать «Пери Мейсън и русото момиче» онлайн - страница 77

— Готово.

— А сега какво? — попита Дела Стрийт. Мейсън се засмя.

— Отиваме направо в кантората, да не би да потрябваме на сержант Холкъм. Много по-добре е да приключим с това сега, отколкото да чакаме до среднощ проклетият глупак да ни измъкне от леглата, защото имал заповед.

— Дойде моментът да поиграем по гайдата му, така ли?

— Сега ние ще свирим, а сержант Холкъм ще играе по нашата гайда — ухили се Мейсън.

Двамата се качиха в колата и адвокатът бавно подкара към кантората си.

— По дяволите, Дела, трябва да има някаква причина, нещо… О, господи!

— Внимавай! — изпищя Дела.

Мейсън рязко завъртя волана, избягна идващата насрещна кола, отби към тротоара и изключи мотора. Дела Стрийт го погледна тревожно.

— Заспа ли, какво ти стана?

— Боже мой, Дела! Открих отговора.

— Отговора на какво?

— На цялата тази проклета история, а трябваше да го разбера много по-рано. През цялото време е бил пред очите ни.

— Какво искаш да кажеш? — недоумяваше Дела.

— Ами, разбира се, Дела, спомни си разказа на Даяна за насиненото й око — заобяснява Мейсън. — Тя сигурно е повторила на Милдред по телефона съвсем същото…

Наблизо се чу предупредително ръмжене на сирена, която все още не беше набрала достатъчно мощ, за да завие пронизително, и накара Мейсън да вдигне поглед.

Две полицейски коли ги обградиха — отпред и отзад.

— Ох — въздъхна Дела.

Зад тях стоеше обикновена радиопатрулна кола, но пътят им отпред бе препречен от специална полицейска кола. Пръв от нея се втурна в атака сержант Холкъм, последван от лейтенант Траг.

Мейсън извади табакерата от джоба си и я поднесе към Дела.

— Искаш ли?

Адвокатът палеше цигарата на секретарката си, когато разяреното лице на сержант Холкъм се появи в Рамката на прозореца.

— Какво, по дяволите, си позволяваш? — изрева той Войнствено.

— Паля цигара — отговори Мейсън.

— Тръгвайте с мен в Управлението.

— Имаш ли заповед?

— Не ми трябва.

— Защо?

— Ти извърши углавно престъпление.

— Престъпление? — Мейсън повдигна вежди учудено.

— Кражба.

— Стига глупости, сержанте — възрази Мейсън. — Трябва да си по-внимателен. Дори в полицейската ти книжка с инструкции пише да се държиш по-добре.

— Кражба с взлом — продължи сержант Холкъм. — И не си въобразявай, че не мога да го докажа. Хванахме оня боклукчия. Каза ни как си го подкупил за петдесет долара да секачи горе и да измами човека от охраната да ти даде боклука. Предполагам, че това, което си търсил, е било в парчето хляб.

— И това се нарича кражба с взлом? — разсмя се Мейсън.

— Кражба чрез измама.

— Но нали вашият човек е дал на боклукчията парчето хляб?

— Е, тогава е незаконно присвояване.

— Не — заяви Мейсън, — точно обратното. Има закон за изоставена собственост, която е съвсем различна от собствеността, оставена на съхранение. Парчето хляб е било изхвърлено и доброволно дадено. Но ти, сержанте, забравяш, че аз представлявам Даяна Риджис и че тя ще подаде молба писмото на Милдред Данвил да бъде официално признато за нейно последно завещание. Ще поиска също така да бъде определена за изпълнителка на завещанието. При тези обстоятелства и като имаме предвид факта, че Даяна е единствената наследница според завещанието на Милдред Данвил, аз не само имам право, но съм и задължен да взема някои нейни лични вещи.