Читать «Пери Мейсън и русото момиче» онлайн - страница 46

Мейсън взе автоматичната писалка, която беше описана като част от вещите му, и се разписа на гърба на плика. Чиновникът, приемащ вещите на задържаните, откъсна незалепената част на плика заедно с Разписката и описа на съдържанието и ги постави в картотеката. Цялата тази история го беше изпълнила с безкрайно отегчение и той не се опитваше да го прикрива.

Сержант Холкъм се обърна към пазача при стоманената врата:

— Хайде, отваряй. Освободен е под гаранция. Мейсън излезе. Зад него сержант Холкъм се изкиска звучно:

— Дявол да го вземе! Какъвто си буквоед и искаш всичко да е според закона, си помислих, че ще останеш в затвора, докато съдията те освободи. Довиждане, скъпи!

Мейсън прекоси чакалнята, също оградена с решетки, изкачи няколко стъпала до друга стоманена врата, където пазачът завъртя голям пиринчен ключ, дръпна резето и пусна адвоката да излезе навън, далеч от неприятната сладникава миризма на дезинфекционни средства, в изпълнената с прохлада нощ.

Там го чакаше Дела Стрийт. Само с един бърз поглед към лицето на Пери Мейсън тя разбра всичко. Приближи се до него и го хвана под ръка.

Двамата се отправиха бавно под дъжда към паркинга, където адвокатът беше оставил колата си. С побеляло от гняв лице той влезе и завъртя ключа.

— Сега знам как се чувстват хората, когато извършват убийство — продума Дела Стрийт.

— Претърсиха ли те? — попита Мейсън.

— Една полицайка ме съблече съвсем гола и ме претърси от глава до пети.

— Какво направиха с дневника?

— Нямаше дневник.

Мейсън отмести погледа си от арматурното табло, обърна се и впи очи в лицето на Дела Стрийт.

— Не го ли взе?

— Разбира се, че го взех. Но когато чух сигнала, че идва полицията, забелязах на една полица половинка хляб. Издълбах средата и мушнах дневника вътре, натъпках обратно средата и хвърлих хляба в кофата за боклук. След това дойдох при теб до вратата, където ме видя сержант Холкъм.

По лицето на Мейсън постепенно се изписа облекчение.

— Браво! — похвали я той.

Адвокатът изкара колата на заден ход от паркинга, тръгна бавно напред и зави по мократа от дъжда улица, после даде газ, превключи скоростите и полетя.

— Ще се опиташ ли да го вземеш? — поиска да узнае Дела.

— Не. Веднага щом сержант Холкъм разбере от полицайката, че дневникът не е бил в теб, ще зачака да направим точно това.

— Искаш да кажеш, че ще ни следят?

— Не нас. Ще поставят хора около апартамента да го наблюдават. Ще ни оставят да влезем и на излизане ще ни арестуват отново.

— Имат ли право да го направят?

— Не.

— Шефе, що се отнася до мен, аз… Как ненавиждам този човек! Мейсън замълча.

— Това тъпо животно — продължи Дела Стрийт с горчивина. — Преместиха го от отдел „Убийства“, защото ти го направи за посмешище, а сега той действа от позицията на силата. Дали няма да намерят дневника в кофата за боклук?