Читать «Пери Мейсън и русото момиче» онлайн - страница 44

— Да не би случайно да искаш да ме арестуваш? — осведоми се адвокатът.

— Още не знам — отвърна Холкъм. — Само че бъда сигурен, на твоите въдици повече не се хващам. Какво има в джобовете ти?

— Лични вещи.

— Кой се измъкна, през аварийния изход? Твоят човек, Пол Дрейк ли?

Мейсън замълча.

— Бива си те, Пери Мейсън, обикаляш с твоя детектив, ровиш за доказателства, преди да е дошла полицията, и се мъчиш да ни попречиш да се доберем до фактите. А сега слушай внимателно, умнико. Ако ти или Пол Дрейк сте измъкнали нещо оттук, ще те обвиня в кражба. Разбра ли? Ще те тикна в затвора.

Мейсън запали цигара и се обърна към Дела:

— Моля те, седни. Страхувам се, че сержантът е доста войнствено настроен.

Откъм стълбището се чуха тежки стъпки. Един от полицаите, изтичал навън, се върна.

— Избяга, сержанте.

— По-живо, вземете колата! — ревна Холкъм ядосано.

— Джим вече тръгна. Обикаля улиците наоколо. Помислих, че може би тук имате нужда от помощ.

— Добре, наблюдавай тези двамата — нареди Холкъм. — Аз ще огледам наоколо.

Сержант Холкъм започна да претърсва апартамента, като отваряше чекмеджетата и шкафовете. Мейсън пушеше мълчаливо. Холкъм отново се върна при Мейсън.

— Подразбрахме, че Милдред Данвил е оставила някакъв дневник.

— Така ли? — учуди се адвокатът.

— А този дневник — продължи сержант Холкъм — може да се окаже доказателство.

— За какво?

— За някаква следа, която ще ни насочи към убиеца.

— Разбира се, сержанте — изтъкна Мейсън, — никой от нас не знае какво има в дневника, ако приемем, че изобщо го има.

— Не знам какво има в него, но може би ти знаеш — намръщи се Холкъм.

Мейсън повдигна вежди.

— Ще постъпя като джентълмен — обяви Холкъм. Няма да претърсваме мис Стрийт, ако ми даде честната си дума, че не е взела нищо от апартамента. Теб ще претърсим, Мейсън. Ако не открием у теб предмети, които могат да послужат като доказателствен материал, ще те пуснем.

— Ще ме претърсите? Мен? — не можа да повярва Мейсън.

— Точно така.

— Без заповед?

— Да.

— Няма да стане — каза Мейсън спокойно.

— Почакай да дойде Джим — закани се Холкъм. — Досега си се измъквал безнаказано, Мейсън, но оттук нататък всеки път, щом се сблъскаш с мен, здравата ще си патиш.

— Опитай се да ме претърсиш без заповед и гледай ти да не си изпатиш.

Измина малко повече от минута и по стълбището отново се разнесе шум от стъпки, после в стаята влезе третият полицай.

— Нищо не направихме с онзи, дето се измъкна през аварийния изход, сержанте — обясни той, — но една кола е паркирана близо до ъгъла. Регистрирана е на името на Джейсън Бартслър. По-надолу по уличката е спряла още една кола и един мъж седи в нея. Накарах го да си покаже шофьорската книжка. Детективът е от агенцията на Дрейк, изпратен със задача да наблюдава мястото. Повече нищо не каза.

— Джейсън Бартслър — промърмори сержант Холкъм. — Добре, момчета, задръжте колата. Притиснете детектива. Ако Дрейк го е пратил тук да наблюдава, той е видял човека, който избяга през аварийния изход. Накарайте го да го опише. Кажете му, че става въпрос за кражба с взлом, и ако откаже да даде показания пред полицията, ще му отнемем разрешителното и ще отровим живота на целия екип. Франк, отведи тези двамата със себе си.