Читать «Пери Мейсън и русото момиче» онлайн - страница 47
Ърл Стенли Гарднър
— Възможно е да не го намерят. Спомни си, че Карл Фреч се измъкна през аварийния изход. Отначало сержант Холкъм няма да знае какво да мисли, после, преди да му дойде наум, че си скрила дневника някъде из апартамента, ще си спомни за мъжа, който избяга. Ще стигне до извода, че дневникът е в него.
— А после?
— Трудно е да се каже. Може да реши, че там е бил някой от хората на Пол Дрейк, и да се опита да притисне Пол до стената. Може да измъкне Джейсън Бартслър от леглото му. А може и да попадне на следа, водеща към Карл Фреч.
Последва дълго мълчание.
— Къде отиваме? — запита Дела Стрийт.
— Вкъщи.
— Ще предприемеш ли нещо спрямо Карл?
— Не.
— Дали Карл е разбрал, че бяхме там?
— Може да се е забавил достатъчно дълго и е чул част от разговора ни със сержант Холкъм.
— Смяташ ли, че знае за дневника?
— Нямам представа.
— Какво търсеше?
— И за това нищо не мога да кажа.
— Тръпки ме побиха, когато го видях как се приближава на пръсти към, спалнята. Не бих искала да ме намери заспала вътре. Във вида му имаше нещо толкова застрашително… Шефе, а той откъде е имал ключ от апартамента?
— Когато чантата на Даяна Риджис е била в него — предположи Мейсън, — той без съмнение е взел отпечатъци от всички ключове и си е извадил дубликати.
— А защо?
— Може просто от желание да продължи любовната гонитба или пък заради нещо друго.
Отново замълчаха. Колата се движеше по пустите улици и накрая спря пред апартамента на Дела Стрийт.
— Лека нощ — пожела адвокатът.
Дела го погледна загрижено.
— Шефе, моля те, преодолей го.
— Кое?
— Гнева, който потискаш.
Мейсън се насили да се усмихне.
Дела понечи да излезе от колата, но се спря и го погледна. Обви с ръце врата му и привлече главата му към своята. Устните им се сляха в дълга целувка, после изведнъж тя се освободи от прегръдката на адвоката.
— Така! А сега трябва да престанеш да мислиш за сержант Холкъм. Не забравяй да изтриеш червилото от устните си. Лека нощ, шефе.
10
Утринното слънце ярко грееше над окъпаните от дъжда сгради на града. По синьото небе нямаше и следа от облаче. През източните прозорци в кантората на Мейсън струеше мощен сноп от лъчи и плискаше овално езеро от злато върху бюрото, което Дела Стрийт внимателно избърса от прахта и после спусна щорите така, че слънцето да не блести.
В този момент Мейсън отключи вратата на частната си кантора.
— Здравей, Дела, успя ли да поспиш?
— Малко. А ти?
Адвокатът се засмя и поклати глава.
— Така бях побеснял, че не можах да мигна. Дела, ако обичаш, обади се на Пол Дрейк и го помоли да дойде веднага.
Секретарката пъхна парцала за прах в едно от чекмеджетата на бюрото си, вдигна телефона и се свърза с Пол Дрейк. Мейсън отиде да остави шапката и пардесюто си в гардероба. Дела Стрийт приключи разговора и съобщи:
— Идва веднага.
Адвокатът кимна, понечи да седне на бюрото си, промени решението си и закрачи напред-назад. — Не можеш ли да го обвиниш в незаконен арест или нещо от този род? — попита Дела Стрийт.
— Ако взема да се обаждам, ще стана за смях на целия град — всички ще разберат какво се е случело. Неведнъж съм ги нравил на луди, та не върви сега да се разхленча, че не ме гладят с перо, но все някой ден това животно ще ми падне в ръцете. Лейтенант Траг е опасен, защото е умен. А Холкъм е просто един самонадеян, нагъл, тъй полицай, който се мисли за много отракан. Той…