Читать «Пери Мейсън и русото момиче» онлайн - страница 48

Дрейк почука по уговорения начин на вратата и Дела стана да му отвори.

— Здравей, Дела — поздрави Дрейк и се усмихна на Пери Мейсън. — Какви ги вършите вие двамата?

— Защо?

— Не можах да спя дяла нощ.

— Аз също — съобщи Мейсън.

— Твоят стар приятел сержант Холкъм нещо пак се е развилнял, дори по-страшно отпреди. Мислех, че са го преместили.

— Явно е успял да спечели благоволението на началниците си — обясни Мейсън. — Какво искаше от теб, Пол?

— Дойде и ме измъкна от леглото, за да ми каже, че един от детективите ми укрива от него някакъв дневник. После ме обвини, че съм бил в апартамента на Даяна Риджис с теб, откраднал съм дневника и съм избягал през аварийния изход.

— Ти какво му отговори?

— Бях така смаян, че дори не можах да се ядосам. Струва ми се, че в крайна сметка ми повярва, но бях ужасно изненадан и започнах, да се защитавам. Позвъних на детектива, който е наблюдавал — апартамента, и го попитах какво е станало. Той видял как една кола, собственост на Джейсън Бартслър, се приближила и спряла пред сградата, после някакъв млад мъж отишъл до входната врата, отключил я съвсем самоуверено и влязъл. Естествено, Детективът предположил, че човекът живее там, но тъй като онзи надникнал в пощенската кутия на Даяна, моят човек за всеки случай взел номера на колата. Другият детектив ти сигнализирал, като натиснал два пъти клаксона.

— Видял ли е мъжа да слиза през аварийния изход? — попита Мейсън.

— Не. Изходът е откъм уличката и моят човек не е могъл да го наблюдава от мястото, където бил паркирал. Полицията пристигнала веднага, след като въпросното лице влязло вътре. Другият детектив запалил колата, сигнализирал ти според уговорката и се измъкнал оттам, а онзи избягал. Холкъм се държал грубо и се опитал да измъкне нещо от детектива. Но той се направил на глупак и казал, че това било най-обикновена задача — трябвало да проследи една руса жена с насинено око, когато излезе от къщата, и не обърнал особено внимание на хората, които влизали. Детективът ми е умен — много по-умен от Холкъм, така че успял да го убеди.

— А ти как се справи с Холкъм?

— След като се намърмори, че не сме съдействали на полицията, аз се разсъних и се ядосах достатъчно, за да му отвърна както трябва. Така се отървах от него и мисля, че дори го сплаших малко.

— А после, Пол?

— Веднага щом разбрах, че колата е на Джейсън Бартслър, отидох до кантората и взех всички доклади от детективите, наблюдавали дома на Бартслър. Научих, че един мъж — явно Карл Фреч, доведеният син на Джейсън Бартслър, е излязъл с кола, а се е прибрал вкъщи по малките часове с такси.

— Предаде ли тази информация на сержант Холкъм?

— Не — отвърна Дрейк. — Холкъм дори не знае, че сме наблюдавали дома на Джейсън Бартслър. Той забелязал моя човек пред вратата на Даяна Риджис така че трябваше да му Обясня защо е там. За всичко останало си мълчах.