Читать «Пери Мейсън и русото момиче» онлайн - страница 25

— Да.

— За какво?

— За едно дело.

— Дело срещу мисис Робърт Бартслър?

— Не.

— Чакай да ти покажа как сам си се хванал н капана, виж собствената си разписка.

Лейтенантът отвори намерената чанта и извади разписка с подпис: „Дела Стрийт от името на Пери Мейсън“. С нея се удостоверяваше, че е получено възнаграждение в брой за всички услуги при разрешаване на спора с Бартслър.

— Това вашият подпис ли е? — поиска Траг потвърждение от Дела Стрийт.

— Да.

— Следователно тя е предявила иск срещу мисис Бартслър, така ли?

— Не.

Полицаят взе да губи търпение.

— Ето го тук черно на бяло… Аха, срещу съпруга, така ли?

— Не, съпругът е починал.

— Срещу някой друг от семейството?

— Възможно е.

— Страшно много ми помагаш, няма що!

— Не ми харесва подходът ти.

— Колко беше обезщетението?

— Не си спомням.

— В чантата има хиляда и петстотин — настоя Траг.

Мейсън замълча.

— Тя е мъртва — натърти лейтенантът грубо. — Искаш да разбереш кой я е убил, нали?

— Убийство ли е?

— Явно убийство. Дупка от куршум точно в тила на малката й руса главица.

— Естествено, че бихме искали да помогнем с каквото е по силите ни — рече Мейсън.

Траг въздъхна, изчерпал окончателно търпението си:

— Ех, вие двамата! Хайде, изчезвайте. Може би ще ви потърся по-късно. Междувременно не се мотайте наоколо. Още ли сте тук?!

6

Мейсън обърна колата и пое обратно по булевард Сан Фелипе. Беше мълчалив и замислен и Дела, съобразявайки се с настроението му, се въздържаше да по — пита или да каже нещо. Дъждът се беше усилил и пред фаровете лъсна мократа бетонова лента на безлюдния булевард.

Мейсън заговори едва когато стигнаха улицата, където живееше Дела Стрийт.

— Горкото момиче! Може би, ако бяхме отишли е нея… Адвокатът не може да си позволи да се държи отвисоко, Дела. Не трябва никога да забравя, че е част; от механизма, чрез който се раздава правосъдие. Когато става въпрос за справедливост и несправедливост, няма големи и малки неща. Несправедливостта е социално зло. Господи, защо не се съгласих да отида о момичето?!

— Тогава ти можеше да се окажеш на нейно място, шефе — с лице в калта.

— Така е, но бях длъжен да поема този риск. Стигнеш ли дотам да играеш само на сигурно и да те е страх да рискуваш, значи те е страх да живееш.

— Лека нощ, шефе. — Лека. Аз…

От отсрещната страна на улицата неистово изсвири клаксон, после вратата на една кола се отвори, някаква фигура изскочи и стремглаво се втурна през проливния дъжд.

— Я по-добре тръгвай, шефе — подкани го Дела Стрийт. — Сигурно е някой клиент, който ме е търсил и…

— Права си. Довиждане.

— Довиждане, шефе.

Мейсън затръшна вратата и подкара колата. Приближаващата се жена спря насред улицата, тревожно: замаха с ръка и се обърна. Фаровете осветиха лицето й и откроиха синината около дясното й око.

Мейсън отби обратно към тротоара, загаси фаровете и мотора, отвори вратата и Даяна Риджис се завтече към него.

— Ох, най-сетне ми олекна! Така се радвам да ви видя. Мистър Мейсън, ужасно се страхувах, че няма да дойдете. Чакам ви толкова отдавна. Но ми казаха, че мис Стрийт е излязла, а тя ми беше обещала, да се срещнем тук и… Ами вижте какво… Макар че сигурно е много късно. Нямам представа колко е часът. Часовникът ми се е намокрил и е спрял.