Читать «Пери Мейсън и русото момиче» онлайн - страница 27

— Има ли заден, вход тук?

— Да, през кухненския балкон.

— Чудесно, тогава излез оттам и отиди до входната врата. Започни да думкаш настойчиво като полицай, само че не вдигай много шум, да не привлечеш вниманието на съседите.

— Веднага ли?

— Щом сервираш пунша. Пийни една-две глътки, извини се, че трябва да свършиш нещо в кухнята, и тръгвай.

— Ясно, шефе.

Мейсън се върна с два пунша и подаде единия на Даяна Риджис. Дела Стрийт застана до вратата на кухнята, държейки чашата си, от която се вдигаше пара.

— За ваше здраве! — каза Мейсън. Те бавно отпиха.

— Прекрасен пунш! — възкликна Даяна Риджис. — Наистина чудесен! Много добре ми дойде.

— Ръката ви трепери — отбеляза Мейсън.

— Ужасно съм нервна тази вечер.

— Е, пуншът ще ви помогне — ободри я Дела и добави небрежно: — Имам малко работа в кухнята. Ей сега се връщам.

Тя затвори вратата след себе си.

— Познато ли ви беше името Бартслър, преди да отидете да работите при него? — заразпитва адвокатът клиентката си.

— Не.

— Знаете ли кой живее на Сан Фелипе?

— Не. Някаква приятелка на Милдред. Моля ви, мистър Мейсън, нека да отидем там. Ужасно късно е. Срещата беше за десет часа.

— След малко. Ако Милдред, е чакала досега, ще почака още.

— А ако не е чакала?

— Тогава няма смисъл да ходим. Даяна прехапа устни.

Минутите бавно течаха в мълчание и изведнъж някой задумка с юмрук по входната врата.

— Сигурно е полиция. Какво ли пък става сега? — промърмори Мейсън.

Чашата се изплъзна от студените треперещи пръсти на Даяна Риджис, разби се на пода и горещият пунш се разля по килима.

— Хайде да се измъкнем, искате ли? — предложи Мейсън.

Тя бе онемяла от страх и само кимна с глава. Той я сграбчи за китката.

— Елате, оттук.

Адвокатът поведе изплашената млада жена през кухнята към външната стълба.

— Наведете се — прошепна той, — прозорците светят и полицията ще ни види. Бързо, снишете се и вървете така.

Приведени, те се прокрадваха по балкона в сянката и се спуснаха по желязната стълба, мокра и студена под стихващия дъжд. Стигнаха долу, измъкнаха се през изхода и се скриха на сухо под една стряха.

— А сега — проговори Мейсън със заплашителен тон — кажете ми истината.

— Тръгнах си от апартамента на мис Стрийт — промълви Даяна стреснато — и се запътих към центъра. После съобразих, че времето ми е малко и ще закъснея за Сан Фелипе, ако се върна обратно тук, пък и не очаквах, че ще дойдете. Секретарката ви не ми даде голяма надежда.

— И какво направихте?

— Отидох с такси до Сан Фелипе. Трябваше да платя двойно, за да ме закара толкова далече.

— После?

— Видях колата си паркирана пред къщата и си помислих, че всичко е наред, че Милдред вече е дошла и разговаря вътре. Платих на шофьора и го освободих. Отначало той не искаше да си тръгне — настояваше да ме чака. Но аз го убедих, че всичко е наред, и го отпратих.

— И после?

— Изкачих се по стълбите на верандата и позвъних, но никой не отвори. Това малко ме озадачи, заобиколих къщата, отидох до задната врата и почуках, но тя беше заключена. Не можех да разбера защо колата ми е там, а Милдред я няма.