Читать «Пери Мейсън и русото момиче» онлайн - страница 23

— Вземи фотоапарат. Да направим няколко снимки, преди да пипаме трупа. Тук в калта има следи.

Едрата фигура на облечен в дъждобран полицай се заизкачва по дъсчената стълба и по мократа мушама заискриха отразените лъчи от фенерчето на Траг. След това лейтенантът отново проговори:

— Ти остани тук Бил. Аз ще отида горе и ще помогна да извадят фотоапарата. Не се приближавай повече до трупа, докато не направим снимките. Чакай тук.

Траг с мъка се изкатери по хлъзгавата дъска. С прегракнал от команди глас той нареди на Мейсън и Дела Стрийт:

— Вие двамата елате с мен!

Сетне ги отведе до колата на Мейсън и отвори вратата откъм тротоара.

— Къде е ключът? — попита лейтенантът.

— На таблото.

Светлината от фенерчето се разходи из вътрешността на колата. Траг намери ключа, завъртя го и провери дали колата е още загрята.

— Хм! — изсумтя той, като видя, че уредът показва температура като след скорошна работа на двигателя, и продължи разпита: — С кого искахте да се срещнете?

— Името е на пощенската кутия — мисис Робърт Бартслър.

— Ваша клиентка ли е?

— Не.

— Тогава за какво я търсехте?

— Мисля, че е свидетелка.

— Малко необичайно време за посещение при свидетели, нали?

— Научих, че ще бъде вкъщи.

— Тя очакваше ли ви?

— Не.

— Не се ли опитахте първо да й телефонирате?

— Не.

— Виждали ли сте я някога?

— Не.

— Говорили ли сте по телефона?

— Не.

— Откъде разбрахте, че е свидетелка?

— Едно птиче ми каза.

— На какво е свидетелка? Какво знае?

— Ще трябва да я попитам. Затова съм тук.

Траг посочи към колата.

— Влезте вътре с мие Стрийт, седнете и чакайте. И без фокуси… Един момент!

Лейтенантът се допря с мокрия, си шлифер до адвоката, пресегна се към таблото, угаси мотора и извади ключа.

— За по-сигурно — изръмжа той.

Мейсън и Дела Стрийт се сгушиха на предната седалка на автомобила. Траг затръшна вратата.

— Дела, ако не се лъжа, в жабката има уиски — ободри се адвокатът.

— Ако наистина има, аз съм спасена.

Тя порови из жабката и извади малка бутилка.

— Пийни си — подкани я Мейсън.

Тя отпи глътка и му подаде бутилката.

— По-добре ли се чувстваш? — попита той и също надигна уискито.

— Много помага. Най-сериозно, както казват в Холивуд. Няма ли отопление в колата?

— Има, разбира се, но не може да работи при изключен двигател. Ей сега ще го пусна.

Той извади от портфейла си резервния ключ, запали мотора и включи отоплението. Не след дълго спасителната струя задуха в краката им и, ги сгря. Дела Стрийт престана да трепери и се отпусна на рамото на Мейсън.

— Горката Даяна — изпъшка тя и попита с недоумение: — Как ли е попаднала там?

— Тъкмо над този въпрос и Траг ще започне да си блъска главата след малко.

— Навярно убиецът я е докарал тук.

— Възможно е… Но къде се е дянала мисис Бартслър?

— Разбира се, ако тя… Боже мой, шефе! Какво беше това?

Мейсън я потупа по рамото.

— Спокойно, Дела. Просто светкавица на фотоапарат. Лейтенант Траг прави снимки и използва светкавица.

Те помълчаха няколко секунди, през които светкавицата продължаваше често-често да бълва зловещия си неестествен блясък. Неочаквано Дела Стрийт подскочи на седалката.