Читать «Пери Мейсън и русото момиче» онлайн - страница 24

— Погледни, шефе!

— Какво?

— Ей там, на тротоара. Когато Траг светне отново, погледни към тротоара, точно до къщата. Точно… Ето… Видя ли?

— Да, нещо тъмно.

— Прилича на дамска чанта — заяви Дела и протегна ръка към дръжката на вратата.

Мейсън я задържа.

— Недей.

— Защо?

— Ако това не е веществено доказателство, то не ни трябва. Ако е доказателство, не бива да го докосваме. Лейтенант Траг има неприятния навик да се появява в най-неочаквания момент и…

И сякаш за потвърждение в този миг иззад ъгъла на къщата изскочи ослепителният сноп от фенерчето на Траг, разряза като с нож тъмнината, освети предницата на колата на Мейсън и се задържа върху нея, заливайки я с ярка бяла светлина, докато лейтенантът се приближаваше. После светлината се спусна към земята и вратата се отвори.

— Хм — изсумтя Траг, — топличко ви е тук.

— Отоплението работи — рече Мейсън.

— Как сте го пуснали? — Фенерчето на Траг се насочи към таблото. — Дявол да го вземе! — възкликна той и върна конфискувания ключ.

— Влез вътре — покани го адвокатът. — Дела, ела насам да направим място.

Дела се отмести към Пери Мейсън. Траг влезе и затвори вратата.

— Какво знаеш за трупа, Пери?

— Нищо.

— Познаваш ли тази жена?

— Не можах да видя лицето й.

— Но мислиш, че знаеш коя е?

— Не мога да установя самоличността й, докато не съм огледал трупа.

— Не те карам да установиш самоличността й. Питам те коя мислиш, че е.

— Старая се да не мисля нищо, преди да имам сериозни основания да правя изводи.

Светкавицата на апарата отново раздра мрака.

— Какво е това? — попита Траг, сочейки нещо.

— Кое? — недоумяваше Мейсън.

Лейтенантът вдигна фенерчето и се опита да освети улицата през предното стъкло, но капките дъжд заблестяха ослепително и преградиха пътя на лъча.

— Има нещо на тротоара — заяви Траг. — Видях го, когато правиха последната снимка.

Той отвори вратата и се измъкна от колата. Светлината от фенерчето му се стрелна към тротоара и спря върху една дамска чанта.

— Хм! — Лейтенантът тръгна към тротоара, шляпайки в локвите.

— Видя ли? — обърна се Мейсън към секретарката си. — Тъкмо щяхме да сме взели чантата и да се връщаме към колата, когато Траг щеше да се появи и да ни хване на местопрестъплението.

Полицаят стигна до чантата, наведе се, клекна и зашари с фенерчето си. После се запъти към колата, но внезапно се отклони към верандата. Под навеса й провери съдържанието на чантата, върна се с пухтене при колата и пак отвори вратата. Дела Стрийт отново се отмести и Траг седна до нея. Той понечи да каже нещо, но се спря и подуши въздуха. Дела Стрийт се засмя:

— На уиски ли ви мирише?

— Искаш ли малко? — предложи Мейсън.

— Забранено е по време на дежурство — отвърна Траг неохотно — и някое от момчетата може да се разприказва, освен ако няма достатъчно за всички.

— Няма — разочарова го Мейсън.

— Нямам късмет. Коя е Даяна Риджис?

— Моя клиентка.

— Опиши я.

— Около двайсет и две-три годишна, руса, навярно малко над метър и шейсет и не повече от петдесет килограма…

— Достатъчно, това е трупът. Клиентка ли ти беше?

— Да.

— Ангажирала те е съвсем наскоро, така ли?