Читать «Трима другари» онлайн - страница 3

1921…

Замислих се. Вече не я помнех. Годината просто липсваше. През 1922 година бях железопътен работник в Тюрингия, през 1923 — завеждащ реклама във фабрика за гумени изделия. Беше по време на инфлацията. Печелех двеста билиона марки месечно. Два пъти дневно ни даваха пари и веднага след това половин свободен час, за да се втурнем в магазините и успеем да си купим нещо, преди да е обявен новият курс на долара; после парите вече губеха половината от стойността си.

А по-късно? Следващата година? Оставих молива. Нямаше смисъл да се преценява всичко това. А и едва ли го помнех вече толкова точно. Беше твърде объркано. Последния си рожден ден отпразнувах в кафене „Интернационал“. Цяла година работих там като пианист за развлечение на публиката. След това отново срещнах Кьостер и Ленц. А сега седях тук в РАВП: работилница за автомобилни поправки „Кьостер и съдружие“. Съдружниците бяхме Ленц и аз, но в действителност работилницата принадлежеше само на Кьостер. По-рано той ни беше съученик и наш ротен командир; после пилот, по-късно, за известно време, студент, подир това автомобилен състезател и най-сетне бе купил тази барака. Пръв се бе присъединил към него Ленц, който беше скитал няколко години из Южна Америка; след това аз.

Извадих от джоба си цигара. Всъщност можех да бъда напълно доволен. Не ми вървеше зле, имах работа, бях силен, не се изморявах лесно, бях здрав в общоприетия смисъл; и все пак беше по-добре да не се замисляш много за това. Особено пък когато си сам. И вечер. Понякога в такива вечери те навестява нещо от миналото и се взира в теб с мъртви очи. Но затова пък има ракия.

Порталът изскърца. Скъсах листчето с датите от моя живот и го хвърлих в коша за хартия. Вратата се отвори със замах. В рамката и стоеше Готфрид Ленц, дълъг, сух, със сламеноруса грива и нос, който би подхождал на съвсем друг човек.

— Хей, Роби — изрева той, — стар плъх, вдигни се и застани мирно! Началниците искат да поговорят с тебе!

— Боже мой! — Станах. — Аз се надявах, че не сте се сетили за това! Бъдете милостиви, момчета!

— Толкова би ти прилягало!

Готфрид остави на масата пакет, в който нещо подрънкваше силно. След него влезе и Кьостер. Ленц се изстъпи пред мене.

— Роби, кого срещна пръв тази сутрин?

Помислих малко.

— Една танцуваща стара жена.

— Свети Моисей! Лоша поличба, но съвпадна с твоя хороскоп. Вчера го направих. Ти си роден под знака на Стрелеца, ненадежден, колеблив, тръстика на вятъра, с подозрителен сатурнов триъгълник и с неблаговиден Юпитер през тази година. И тъй като ние с Ото сме ти за баща и майка, аз ти поднасям първо нещо за защита. Приеми този амулет. Някога го получих от една потомка на инките. Тя имаше синя кръв, плоски ходила, въшки и дарбата да предрича бъдещето. „Белокожи страннико — ми каза тя, — царе са носили това нещо, в него е стаена силата на слънцето, на луната и земята, да не говорим пък за по-малките планети — дай ми един сребърен долар за ракия и ще го имаш.“ А за да не се прекъсне веригата на щастието, аз ти го давам. Ще те закриля и ще обърне в бягство неприветливия към теб Юпитер.