Читать «Трима другари» онлайн - страница 2

— Е? — казах аз и си дадох вид, че искам да прибера чашата.

— Е, тогава! — Тя посегна бързо. — Зададе ли се добро, не му обръщай гръб, пък ако ще и да не го разбираш. Наздраве! Да не би да имате рожден ден?

— Да, Матилде. Позна.

— Какво, наистина ли? — Тя сграбчи ръката ми и я разтърси. — Най-сърдечни благопожелания! Парите да прииждат към вас! Господин Локамп… — тя си избърса устата, — толкова съм развълнувана, непременно трябва да му ударя още една. Че аз ви обичам като син.

— Добре.

Напълних още една чаша. Тя я изля в устата си и напусна работилницата с благословии.

Прибрах бутилката и седнах до масата. Бледите слънчеви лъчи огряваха ръцете ми през прозореца. Странно чувство — такъв рожден ден, дори и когато човек не му отдава никакво значение! Тридесет години — а беше време, когато мислех, че никога няма да стана на двадесет, толкова далеч ми изглеждаха. Но после…

Извадих от чекмеджето лист хартия и взех да смятам. Детство, училище — комплекс, далечен и вече недействителен. Истинският живот започна едва през 1916 година. Тогава бях новобранец, слаб, израстен, осемнадесетгодишен, обучаван на „залегни“ и „стани“ по командата на мустакат подофицер в разораните угарни ниви зад казармата. През една от първите вечери майка ми дойде в казармата да ме види, ала се наложи да чака повече от час. Не бях подредил раницата си според предписанията и затова, за наказание трябваше през свободното време да мия нужниците. Тя искаше да ми помогне, но не биваше. Плака, а аз бях толкова уморен, че заспах още докато седеше при мене.

Фландрия, 1917. С Мидендорф си бяхме купили от лавката бутилка червено вино. Така искахме да си устроим празник. Но не можахме. Рано сутринта започна усиленият огън на англичаните. Кьостер бе ранен по обед, Майер и Детерс загинаха следобед. А вечерта, когато вече мислехме, че настъпва затишие и отворихме бутилката, се появи газ и нахлу в укритията. Наистина ние наложихме своевременно маските, но маската на Мидендорф бе повредена. Когато забеляза това, беше твърде късно. Докато я свали и намери нова, той беше вдишал много газ и вече повръщаше кръв. Умря на следната сутрин, лицето му беше зелено-черно, вратът му целият изподран, така се бе мъчил с нокти да го разкъса, за да си поеме въздух.

1918. В лазарета. Няколко дни преди това беше пристигнал нов транспорт. Хартиени превръзки. Тежко ранени. Ниските операционни колички през целия ден влизаха и излизаха. Понякога се връщаха празни. До мене лежеше Йозеф Щол. Беше останал без крака, но още не знаеше. Не можеше да се види, защото завивката му беше метната върху телена поставка. А и едва ли би повярвал, тъй като усещаше болки в краката. През нощта в нашата стая умряха двама души. Единият много бавно и мъчително.

1919. Отново у дома. Революция. Глад. Навън не е стихнало тракането на картечници. Войници срещу войници. Другари срещу другари.

1920. Опит за преврат. Карл Брьогер разстрелян. Кьостер и Ленц арестувани. Майка ми в болницата. Рак в последен стадий.