Читать «Потомъкът на върколака» онлайн - страница 3

Усмихнах се под мустак — славният Гедеон си оставаше все същият, нищо не бе в състояние да го промени.

След около час бесен галоп Шпервер намали, изчака ме и пое в тръс редом с мен.

— Фриц — поде той. Гласът му бе станал сериозен. — Каквото и да се случи, ти трябва да знаеш причините за нашето отиване в замъка!

— Тъкмо за това си мислех сега!

— Още повече, че много лекари се изредиха при графа!

— Ах, така ли?

— Да. Първият пристигна от Берлин. Носеше огромна перука и пожела да види само езика на болния. Чудеше се дали не е обложен. Вторият дойде от Швейцария, но се задоволи да огледа само урината. Идваха и лекари от Париж. Наместваха някакви стъкълца на очите си, взираха се във физиономията на болника… Ала всичките се оплетоха като патета в кълчища, пустите му фелдшери! Наричам ги така, защото имената им не зная — нищичко не откриха! Как може да са толкоз невежи!

— Дяволите да те вземат, приятелю! Това ли е отношението ти към лекарската гилдия?

— Не, не изричам тези сквернословия по твой адрес! Напротив, ако някой ден си счупя краката, предпочитам да се доверя на теб, отколкото на когото и да било друг лекар! Знахари, шарлатани! Но за онова, приятелю, онова, което е вътре в душата човешка — вие все още не сте открили очила или каквато и да е там лупа, с която да надникнете зад нейните двери!

— Ех и ти, приятелю! Какво ли разбираш от тия работи!

При тези мои думи Гедеон ме изгледа накриво.

„Дали и моят храненик не е станал шарлатанин като другите?“ — може би си помисли. Доста време бе минало, откакто не се бяхме виждали.

Но веднага здравенякът се поясни:

— Честна дума, Фриц, ако притежаваше подобни очила, сега щяха да са ти съвсем навременни и необходими, защото болестта на графа е тъкмо такава — душевна. Ужасна болест, повярвай ми! Нещо подобно на бяс, но бяс е твърде меко казано! Не знам дали ме разбираш — бясът се проявява след девет часа, след девет дена или след девет седмици!

— Така се говори, наистина, но при положение, че не съм наблюдавал лично болестта на графа, не мога да го твърдя!

— Но поне знаеш за съществуването на блатната треска, която идва циклично на три, шест или девет години. Човешкото тяло, приятелю, е същинска часовникова система! Когато този часовник е навит по определен начин, треската, коликите или зъбоболът идват точно на минутата!

— Така е, приятелю Гедеон, но не разбирам защо точно на мен го обясняваш… Тези хронични болести с циклични прояви са ме довеждали до отчаяние…

— Толкова по-зле тогава, защото болестта на графа е циклична! Пристъпите се повтарят се всяка година в един и същи ден, в един и същи час. От устата му потича пяна, очите му се забелват като топчета слонова кост, нещастникът се разтреперва от главата до петите, сякаш е обладан от дива ярост, зъбите му скърцат, започват да тракат непоносимо…