Читать «Потомъкът на върколака» онлайн - страница 6

Еркман-Шатриан

Всичкото това ме потресе дълбоко. Вместо да ми вдъхне кураж и искрица надежда, разказът на стария ловец ме хвърли в отчаяние: изгледите ми да постигна успех бяха съвсем минимални!

Беше около три следобед, когато на хоризонта изплуваха контурите на стария замък Нидек. Въпреки огромното разстояние, което все още ни делеше, кулите му не се мержелееха смътно в далечината, а се открояваха съвсем ясно, щръкнали като астраганени калпаци по ъглите на масивния градеж, облегнал снага на гранитните склонове на Вогезите.

Шпервер намали, премина в тръс, колкото да се изравни с мен, и ми рече:

— Фриц, трябва на всяка цена да пристигнем преди смрачаване!… Затова е по-добре да побързаме!

Но колкото и да пришпорваше, конят му оставаше неподвижен, запъвайки се с предните си крака в снега, риейки ужасено с копита. Гривата му беше настръхнала, главата му се мяташе обезумяло, а от разширените му ноздри бликаха тънки, синкави струйки и само твърдата ръка на ездача пречеше на животното да се разбеснее съвсем.

— Какво става, по дяволите! — развика се обезпокоен Гедеон. — Нищо не разбирам… Фриц, съзираш ли нещо наоколо, което да го е подплашило? Ама това… Не е ли…

Без да довърши започнатото, той онемял посочи с пръст напред. Погледнах натам. От другата страна на склона, на петдесетина метра от нас, някакво същество беше приклекнало в снега.

— Черната Чума! — разтреперано изшептя Шпервер и неясна тревога изпълни душата ми.

Напрегнах очи и с изумление различих най-накрая някаква старица, клекнала и прегърнала с ръце коленете си, навлечена в дрипи, измършавяла, а лактите й, почервенели, прозираха през ръкавите. Няколко кичура сплъстена коса се бяха провесили над врата й, също зачервен, оголен, като на лешояд. Старицата приличаше по-скоро на топка стари парцали, отколкото на човек, раздърпаните дрехи и посивялата коса й придаваха злокобен вид.

Странно — в скута й лежеше бохча парцали, а обезумелите й очи оглеждаха заснежената равнина.

Шпервер извъртя поводите наляво и продължи, заобикаляйки старицата отдалеч. Едвам успях да го догоня.

— Какво правиш? — завиках след него. — Това някаква шега ли е?

— Шега ли? — отвърна ми той като се извърна, но без да ме гледа. — В никакъв случай! Опазил ме Бог от такива шеги! Не съм суеверен, приятелю, но тази среща ме плаши!

Той отново се огледа, но щом забеляза, че старицата не бе мръднала и че погледът й продължава да е все така втренчен в същата посока, Гедеон като че ли малко се поуспокои.

— Фриц — заяви ми после с тържествен тон. — Ти си начетен човек, учил си толкова много неща, дето умът ми не може да побере. Увери ме, синко, вразуми ме, че е несправедливо човек да се присмива над онова, дето не разбира. Трябва да ти кажа, че аз не без основание наричам тази старица Черната Чума. В цял Шварцвалд я знаят с това име, но точно тук, в Нидек, то й подхожда най-много.

След което отново заби шпори и продължи без нищичко да добави.

— Добре, Шпервер, да кажем, че съм съгласен с теб! — за сетен път го догоних. — Но искам спокойно и подред да ми обясниш, защото аз буквално нищо не разбирам…