Читать «Потомъкът на върколака» онлайн - страница 13

— Яростна е точната дума! — със сериозен тон отвърна икономът и като че ли потрепера. — Да, яростна е точната дума!

— Ами това е напълно разбираемо! — продължи сякаш на себе си Мари Лагут. — Та той съвсем е престанал да се храни… Защото, господин докторе, графът наистина въобще не се храни! Ако знаете как линее в постоянно страдание! Представете си, от два дена не съм го виждала да изсърба дори и лъжичка бульон!…

— Даже и една чаша вино не е изпил! — добави след нея възмутен икономът и кръстоса възпълничките си ръце на корема.

Трябваше да поклатя глава, за да изразя учудването си. Сторих го.

Тоби Офенлох ме изгледа, после веднага приседна до мен и започна да ме увещава.

— Господин докторе, повярвайте ми, вие трябва по някакъв начин да го склоните да изпива по чаша вино на ден!

— И да хапва по една пилешка кълка на всяко ядене! — намеси се Мари Лагут. — Горкият граф, дотолкова е отслабнал, че всички ни плаши!

— Имаме разкошно шейсетгодишно маркобрюнер! — продължи икономът. — Французите не са го изпили всичкото, както твърди госпожа Офенлох. Можете да му препоръчате да си пийва отвреме навреме и по чашка касис! Няма нищо по-добро от това! От покойния си дядо, мир на праха му, знам — чашката хубаво червено вино оправя болния човек и го вдига на крака!

Тоби Офенлох млъкна, сякаш искаше да събере мислите си.

— На времето — продължи след това прославеният кучкар, — на времето господин графът ходеше по два пъти седмично на лов и се чувстваше великолепно. Ала откакто престана, съвсем залиня и започна да боледува!

— Толкова е просто и обяснимо! — намеси се пак Мари Лагут. — Чистият въздух сред природата отваря апетита. Затова господин докторът трябва да препоръча на графа не два, а три пъти седмично да ходи на лов, за да навакса загубеното време!

— Два ще са достатъчни! — държеше на своето кучкарят. Видът му беше сериозен. — Кучетата също трябва да си почиват… И те са Божии творения като хората!

После за няколко мига се възцари тишина. Слушах как вятърът шиба прозорците и със злокобно свистене се промъква през отворите на бойниците по кулите.

Зебалт бе кръстосал крак върху крак и подпрял брадичка на дланта си, наблюдаваше огъня с неописуема тъга. Мари Лагут за пореден път бе смръкнала от своя опиум и отново подреждаше тютюна в табакерата, а аз размишлявах над странната и завладяваща ни склонност да се преследваме взаимно със съвети, като всеки бе убеден и държеше на своята правота.

В този момент икономът се изправи.

— Нали господин докторът няма да откаже чаша вино? — запита ме той и се подпря на облегалката на фотьойла.

— Благодаря ви, но никога не пия преди да съм отишъл да прегледам болния!

— Какво? Дори и чашчица вино? Съвсем мъничко?

Икономът облещи очи и изгледа жена си явно озадачен.

— Господин докторът има право! — отвърна му тя. — Аз съм като него, не си ли забелязал толкова години? Обичам да пия вино, докато се храня. Едва след това предпочитам да ударя чашка коняк. В моята страна дамите пият коняк, по-изтънчено е, отколкото да се наливаш с вишнев ликьор!