Читать «Потомъкът на върколака» онлайн - страница 12

Мари Лагут продължаваше да ме наблюдава и преценява. В крайна сметка огледът изглежда я задоволи, защото малко след това тя се обърна към иконома:

— Хайде, господин Офенлох, да не караме нашия гостенин да стои прав! Размърдайте се, донесете стол на доктора! Не стойте така, какво сте го зяпнали? Ах, Господи… тези германци!

Старата жена подскочи като пружина, спусна се към мен да поеме дебелата връхна дреха.

— Позволете, господине…

— Много сте любезна, госпожо! Благодаря!

— Дайте, дайте да ви помогна!… Какво време!… Дърво и камък се пукат от студ! Даже и вълците са се изпокрили в бърлогите си!… Господи, каква страна!

— Значи Негова Светлост е все така болен? — пак поде Шпервер и отупа в коляното си посипания със снежинки кожен калпак. — Тогава пристигаме тъкмо навреме! Хей, Каспар? Каспар?

Някакво човече, чието лице цялото бе осеяно с лунички, а едното му рамо по-високо от другото, се измъкна от тъмните ъгли иззад камината.

— Ето ме, тук съм!

— Така те искам! Слушай сега — ще приготвиш за господин доктора стаята, която е в дъното на дългия коридор… Вълчата стая, студената… нали я знаеш? Отопли я достатъчно, подреди я!

— Да, господин Шпервер, веднага!

— Почакай за миг! На отиване ще минеш да вземеш куфара на доктора, Кнапвурст ще ти го даде. Колкото до вечерята…

— Бъдете спокойни, ще се погрижа!

— Много добре! Разчитам на теб!

Дребосъчето излезе и Гедеон, след като съблече дебелата шуба, също ни напусна — запъти се към покоите на младата графиня да я извести за моето пристигане.

Останах насаме с другите. Бях наистина смутен от старанието и готовността на Мари Лагут да ми услужи. Старицата всячески се опитваше да бъде полезна.

— Дръпнете се оттам, Зебалт, направете място — започна да хока тя прославения кучкар. — Надявам се, че вече доста сте си напекли кокалите — от сутринта седите край огъня. Елате, господин докторе, настанете се на топличко, по-близо до камината. Сигурно краката ви са премръзнали… Изпънете ги, не се притеснявайте!… Точно така, виждате ли, че е по-добре!

После ми предложи табакерата си.

— Употребявате ли?

— Не, уважаема госпожо, благодаря!

— И грешите, грешите господине! — поучително занарежда тя, като в същото време с пръсти започна да тъпче в носа си тънички щипчици тютюн. — Грешите, господин докторе, защото точно в това е очарованието, сладостта и опиянението на нашето съществуване!

След това затвори очи, смръкна унесено, пусна табакерата в дълбокия джоб на дългата си роба, замисли се за нещо и след няколко мига пак продължи:

— Пристигате наистина точно навреме, докторе. Вчера господин графът бе сполетян от поредната криза, много по-жестока и страшна от първата, преди няколко дена! Бих казала яростна криза, нали така, господин Офенлох?