Читать «Потомъкът на върколака» онлайн - страница 11

Разпознах веднага иконома по дървения крак — ниско и тлъсто човече с провиснал корем. Носът му беше сплеснат и аленочервен като презряла малина. Човечето носеше огромна избеляла перука, от която над тила му висяха сплъстени мазни кичури; беше навлечено в дебела, плътна шуба с железни копчета, широки колкото пара от шест ливри; протритите кадифени кюлоти прикриваха дълги копринени чорапи; обущата му бяха груби, с извезани сребърни ширити край дупчиците за връзките, провиснали от едната и от другата страна. Обърнат в профил към мен, дребосъкът тъкмо завърташе канелката на бурето с такова доволство и такава неописуема радост, че очичките, почти незабележими сред червендалестото му лице, проблясваха като стъкла на очила.

Жена му, достопочтената и почти на същата достопочтена възраст Мари Лагут, облечена в дълга сукнена и пъстра роба на цветчета, имаше издължено, прежълтяло и повяхнало като древен пергамент от Кордоба лице. Запретнала ръкави, храбрата дама обаче плющеше здраво картите с още двамина от прислугата. И тримата със сериозен вид се бяха настанили във фотьойли с високи облегалки. Тънки клечици бяха забодени в обонятелния орган на възрастната женица и на нейния противник, докато третият, който раздаваше картите, дяволито смигаше и изглежда преливаше от удоволствие, виждайки ги така сгърбили се под причудливите, щръкнали от носовете им дървени вилички.

— Колко карти? — запита ги той.

— Две — отвърна му старицата.

— Ами на теб, Кристиан?

— Хм, и на мен две…

— Ха, ха, ха… — последният избухна гърлено, веднага щом ги обърна. — Сега Ви хванах, мамче… Паднахте ми в ръцете! Дайте на попа! Ха сега и на асото! Така… Пак! Я да си набодете по още една клечка в носа! Трупайте, ха така! Голям картоиграч сте, няма що! Само дето знаете да се хвалите! Хич ви няма вас, французите, в тия уж френски игри… Като научите картите, ще ми се обадите да ви преслушам отново… Ха, ха, ха!

Картоиграчът изглеждаше очарован.

— Господин Кристиан, нямате никакво уважение към нежния пол!

— Щом сте седнали на масата да играете заедно с майстори, не чакайте уважение от никого!

— Ами като сте майстор, не виждате ли, че няма къде повече да забивам тия проклети тресчици?

— Хайде, хайде, стига сте ми плещили врели-некипели… В нос като вашия винаги има място за още една клечица!

И той отново избухна в смях.

В този момент се намеси Шпервер:

— Ето ме, другари!

— Хей, Гедеон? Върна ли се най-сетне, скитнико вечен?

С рязко тръсване на главата Мари Лагут пръсна многобройните клечици от носа си. Трътлестият иконом на един дъх изпразни чашата. Всички се обърнаха към нас и ни загледаха.

— Да, върнах се вече… Как е Негова Светлост? По-добре ли е?

— Ох! — изпъшка икономът и долната му устна провисна. — Ох, ох!

— Значи никаква промяна?

— Кажи-речи… — включи се и Мари Лагут, която не ме изпускаше от очи, сякаш искаше да ме изпие.

Шпервер забеляза втренчения й поглед.

— Ах, да-а-а… Приятели, нека ви представя моя храненик — това е прославеният доктор Фриц от Шварцвалд! — изрече той тържествено и с неприкрита гордост. — От този момент нататък очаквайте промяна, господин иконом. Сами ще се уверите, че щом Фриц е пристигнал, проклетата мигрена на господин графа ще си отиде! Ако ме бяхте послушали по-рано… Е, всъщност, по-добре късно, отколкото никога!