Читать «Златото на Аляска» онлайн - страница 63

Шумът ставаше все по-ясен като че ли бизоните приближаваха. Отвъд хълмовете се чуваше глухо мучене, неясен грохот и шум, сякаш идващ от удрянето на стотици и стотици рога. Сред тази шумотевица се чуваше острият вой на вълците. Тези хищници следваха винаги бизоните в тяхното преселение готови да се хвърлят върху животните, които изоставаха било от умора или от старост, било от рана. Те ги разкъсваха свирепо или отнемаха малките от женските.

Хищниците останали в пролома, привлечени от далечния вой, се върнаха в прерията за голямо удоволствие на Армандо. Сигурно бе вече към три сутринта когато сред нарастващия шум ясно се чу пушечен изстрел.

— Индианците!… — възкликна Бени.

— Сигурно се готвят да нападнат бизоните? — попита механикът.

— Да.

— Дали са много?…

— Всички воини на племето. На седлата приятели!… Да вървим да вземем участие в битката!…

Те скочиха на конете и въпреки че бе още тъмно, препуснаха през храсталаците и скалите. Първият изстрел бе последван от втори, след което започна истинска канонада. Тези огромни животни бяха обзети от паника, защото не осъзнаваха своята изключителна сила. Сред тяхното мучене се чуваха объркани човешки гласове и цвилене на коне Бени бе начело на групата и се мъчеше да ускори препускането. Теренът бе извънредно труден, с много дупки, скалист и покрит с гъсти храсти. Като слушаше все по-честите изстрели и виковете старият ловец не се сдържаше и непрекъснато подканяше другарите си. Бяха на неколкостотин крачки от края на дерето, когато чуха пред себе си оглушителен шум. Сякаш унищожителен ураган нахлуваше между двете възвишения, помитайки всичко по пътя си. Бени възпря коня си:

— Бизоните идват насам!… — изкрещя той. — Спасявайте се! Конете уплашени, заотстъпваха бързо назад и побягнаха панически през къпините и камънака, а от края на дерето се виждаше как навлизат първите групи бизони с приглушен грохот. Бени с няколко силни пришпорвания отново застана начело на групата и се заоглежда за някакво убежище Като забеляза пукнатини, водещи към върха на една много стръмна скала той пришпори мустанга си в тази посока изкачи се и спря. Другарите му го последваха като викаха и удряха с камшици мустангите си. Скоро шестте коня бяха горе и трябваше да застанат един до друг, за да се поберат.

— Залегнете и бъдете готови за стрелба!… — извика Бени. — Ще присъствуваме на ужасен спектакъл!…

XVI

ПЛОСКИТЕ ГЛАВИ

Гонени от индианците и изплашени от изстрелите, които вземаха доста жертви, бизоните препускаха объркано, като се блъскаха, ритаха, нараняваха. Когато стигнаха до пролома, огромните животни влетяха в него, помитаха всичко по пътя си и унищожаваха младите дръвчета и храсти. Първите лъчи на слънцето обагриха небето. Вече се различаваха гигантските мъжкари с огромни глави и страшен вид, с мощни рога, излизащи от челната кост и толкова здрави, че можеха да върнат обратно куршум, с много гъсти гриви, стигащи до гърба. Женските, по-дребни на ръст и по-малко страшни, напразно се мъчеха да закрилят своите малки. Животните бяха поне петстотин и всички се опитваха да избягат напред, за да се спасят от притискането на останалите и изстрелите и лъковете на индианците. Първите за кратко време стигнаха до скалата и изчезнаха от другата страна на дерета. Един от тях, едър стар мъжкар, въоръжен с чифт дълги рога, стигна до пътеката, малко преди това прекосена от конете изкачи се тичешком, без дори да забележи присъствието на хората. Като го видя, Бени скочи отпред и извика: