Читать «Златото на Аляска» онлайн - страница 64

— След мен, приятели, или сме загубени!…

Бек, Фалконе и Армандо се прицелиха в гиганта. Един след друг прогърмяха три изстрела и се смесиха с мученето на втората група бизони, която на свой ред нахлу в дерета. Старият бизон, вероятно ударен в черепа не се спря. Още по-уплашен и разярен, той продължи към пукнатините и имаше опасност да падне и да повлече всички в дерето. За щастие Бени още не бе стрелял. Пъргав като елен, той скочи в един процеп, за да може в случай на опасност да се оттегли, и се прицели почти от упор. Резултатът бе светкавичен. Бизонът, улучен в окото, падна на колене измуча яростно, после се обърна на една страна и се претърколи по стръмнината надолу, като повлече с огромната си тежест едно малко бизонче, което също бе тръгнало към скалата, за да се скрие там.

— Хубав изстрел! — извикаха Армандо и чичо му.

— Приятели — изкрещя каубоят. — Огън!

По-голямата част от стадото бе навлязла в дерето. Четиримата се готвеха да започнат стрелбата, когато в далечината видяха да се появяват тридесет-четиридесет полуголи конници, окичени с шарени пера, конски и вълчи опашки и въоръжени със стрели и пушки.

— Плоските глави!… — изкрещя Бени. — Не стреляйте, може да убием някой ловец.

Част от тези диваци, като видяха групата на белите, поздравиха с високи крясъци и размахване на оръжието, после пришпориха конете си след последните редици от бизони и започнаха истинска сеч над изостаналите животни, които се опитваха да избягат сред скалите. За да не убият индианците, Бени и Армандо насочиха пушките си към отделилите се от стадото бизони Улучиха някои от тях, но стрелбата им не продължи дълго. Гигантските животни бързо изчезнаха в завоя на прохода, последвани от червенокожите. Сред трънаците и унищожените храсти останаха доста трупове и ранени бизони. Няколко индианци изостанаха, за да ги довършат с томахавките си, а други скочиха на земята и веднага се захванаха да режат опашки и да ги размахват победоносно. Вече бе безполезно да преследват бизоните тъй като наоколо имаше месо, достатъчно да изхрани хиляда души цели три седмици. Ако някои още не бяха прекратили преследването, то бе само от ловна страст или още поточно, от желание за разрушение. Един индиански главатар с бродирани мокасини от жълта кожа, украсени със скалпове облечен с нещо подобно на рубашка от боядисана кожа на лопатар, пристегната в кръста с колан, от който висяха две торбички с амулети, пристъпи към белите като носеше език от бизон. Бледоликите ловци получиха от Изгорения гръб вожда на Плоските глави, този подарък в знак на приятелство и в очакване да изпушат заедно лулата на мира.