Читать «Златото на Аляска» онлайн - страница 61

— Сякаш ловуват — промърмори Бени, като се ослушваше с нарастващо безпокойство.

Изведнъж воят, който ставаше все по-остър, бързо се приближи към дерето, сякаш глутницата се канеше да навлезе в него и да се впусне към лагера. Когато разбра, че са толкова наблизо, Бени отхвърли покривалото и скочи на крака. Разпалваше огъня, когато Армандо каза:

— Каква е тази шумотевица Бени?… Заплашва ли ни някаква опасност?

— Вие ли сте, младежо? — попита каубоят. — Елате да ми правите компания и си вземете завивка, защото нощта е доста студена Духа севернякът, който щипе кожата.

Армандо го послуша и бързо се измъкна навън, като носеше и пушката си.

— Вълчи концерт — каза той.

— Да и не са обикновени койоти. Това са сиви вълци. Лоши животни, момко, и много опасни, когато са повече на брой.

— Застрашават ли лагера?

— За момента не, мисля, че са заети с ловуване.

— На някое голямо животно?…

— Може би на някой отделил се бизон или северен елен…

— Ако става дума за голям бизон, ще съм доволен да можех да им го отнема.

— Ако го подгонят насам, ще направим всичко възможно да стане наш Чувате ли?… Те приближават.

Един продължителен див вой отекна пусто в пролома. Като че ли сто вълка се бяха спуснали между двете високи скалисти възвишения и тичаха през храстите. Бек и Фалконе, събудили се от този шум, излязоха навън, а уплашените коне се изправяха на задните си крака и цвилеха.

— Вълците ли ни нападат? — попита механикът, като прилича към Бени.

— Още не знам. Стойте всички до огъня и да не губим конете от поглед.

Воят се приближаваше. Явно вълците настървено преследваха едра плячка и с този дяволски концерт отбелязваха предстоящата победа. Сигурно не бяха повече от две глутници, но тъй като дефилето бе тясно, изглеждаше, че са шест пъти повече.

— Внимавайте! — изкрещя изведнъж Бени, който стоеше пред всички.

Огромни черни животни нахлуваха в галоп и мучаха отчаяно следвани от вълците които се нахвърляха отстрани и ги оглушаваха със страхотни ревове.

— По дяволите! — възкликна Бени.

— Какво е това чудовище?… — попита Армандо разтревожен.

— Младежо, утре ще преядем от пържоли! Внимавайте или ще бъдем разкъсани.

Огромната маса, която не се различаваше ясно поради мрака, препускаше бясно към палатката с надеждата да избегне нападението на изгладнелите неприятели.