Читать «Златото на Аляска» онлайн - страница 54

— Горд съм да чуя такива думи за съотечествениците си, но аз въпреки всичко не успях да направя нищо.

— Какво искате да кажете?

— Че пушките ни са още долу и обсадата продължава!

— Ще се въоръжим с търпение и ще чакаме другарите ни да дойдат да ни освободят.

— Няма ли тези проклети мечки да решат да си ходят?…

— Инати са, приятелю.

— Знаете ли, че седим тук вече три часа?

— Да.

— И че бих изгризал едно сухарче?

— Значи опасността отваря апетита ви? — попита през смях Бени.

— Може би е от свежия нощен въздух.

— Както и да е, засега се задоволете да съзерцавате звездите.

— Предпочитам да гледам мечките.

— Ще ги наблюдаваме заедно и ще напрягаме слух да чуем очаквания изстрел, който ще извести скорошното ни освобождение.

Настаниха се колкото могат по-добре сред клоните на дървото, въоръжиха се с търпение и зачакаха разсъмването. Надяваха се, че със светлината ще дойдат Бек и Фалконе. След като се увериха, че не могат да достигнат плячката, мечките заеха отново местата си, но не откъсваха поглед от дъба. Изглежда, животните се досещаха, че двамата искаха да се доберат до оръжието, защото мечокът от време на време отиваше към храста и душеше ту едната, ту другата пушка. Двете мечета продължаваха играта си безгрижно, оставяйки на родителите си да ги пазят. На Армандо започваше да му втръсва тази обсада и не намираше положението за особено забавна Вече се зазоряваше, а не се бе случило нищо, дори изстрел не се чуваше от върха или от долината. Какво бе станало с Бек и механика?… Невъзможно бе да не са тръгнали да търсят другарите си. Бени се умисли.

— Дали не се е случило нещастие в лагера?… — попита се той. — Вече дванадесет часа сме тук и никой не ни е потърсил.

— Дали не са тръгнали да ни търсят в друга посока? — попита Армандо.

— Би трябвало снощи да са чули двата изстрела.

— Да не са се загубили?…

— Не вярвам, Бек може да се оправя с посоките.

— Тогава от какво ви е страх?

— Не знам, но ви казвам, че нещо се е случило в лагера.

— Да не би да са нападнати от индианците?

— Плоските глави не са врагове на бледоликите винаги са били техни приятели.

— Дали не ги е нападнало някое животно?

— Щеше да има стрелба, а аз не чух нищо…

— Неспокоен ли сте?…

— Много, Армандо, и бих искал да си тръгнем веднага.

— А тези твърдоглави мечки не си отиват.

— Да, Армандо, погледнете, майката и мечетата отиват в гората, сигурно за да потърсят нещо за ядене.

— Да бяха поканили и нас!…

— Ако после предложите краката си за отплата!

— Още държа на тях, Бени.

— Тогава, щом сте гладен, стегнете колана.

— Бени!…

— Армандо?

— Женската изчезна.

— Да върви по дяволите!

— Да опитаме ли отново?

— Не виждате ли, че мечокът е готов да се хвърли отгоре ви?

— А ако се втурнем в отчаяна битка?…

— С нашите ножове?… А женската?… Мислите ли, че се е отдалечила много?… При първия зов на мечока ще дотича отново.

— Ех!…

— По дя…

Неочаквано в гората на двеста-триста крачки от поляната на тетраоните проехтя изстрел. Мечокът, който стоеше до дъба скочи разгневен и изръмжа силно и прегракнала.