Читать «Златото на Аляска» онлайн - страница 48

— Луната е прекрасна — му каза — и вече се чуват тетраоните. Тази вечер те ще проведат доста шумно събрание с много оратори и с войнствени танци накрая.

— Това индианци ли са? — попита Армандо.

— Да, с птичи крака и перушина — отговори през смях каубоят.

— Става дума за герданести петли, Армандо — каза скалпираният.

— Как?… Петли, които провеждат събрания, имат оратори и играят танци на войната?…

— Да, младежо, и ако ме последвате, ще ви покажа едно любопитно представление. Чувате ли? Започват да поздравяват луната, която изгрява зад хребета на планината, и се призовават за събранието.

От най-гъстата част на гората се чу остър писък, който приличаше на петльова песен, но много по-мощна. От всички посоки му отговориха други подобни звуци.

— Наблизо са — възкликна Армандо.

— Аз пък мисля обратното — каза Бени. — Сигурно ще трябва да изминем две-три мили, преди да стигнем до тяхното поле на честта. Гласовете им са толкова силни, че се чуват дори на разстояние четири мили.

— Да вървим, господин Бени. Любопитен съм да присъствувам на такъв спектакъл.

— Който ще ни достави и една превъзходна закуска — добави каубоят. — Месото на тетраоните струва колкото това на дивите пуйки.

Заръчаха на Бек и Фалконе да пазят добре, взеха пушките, навлязоха в гората и се отправиха в посоката, откъдето идваха крясъците на пернатите. Гората бе гъста. Огромни борове и брези извисяваха чудновато изкривените си стъбла почти едно до друго, заобиколени от храсти. На небето ярко светеше луната и двамата ловци можеха лесно да се придвижват, като намираха без усилие най-удобните места за преминаване. Бени вървеше отпред и гледаше в земята от страх да не настъпи някоя гърмяща змия — влечуги, които изобилствуват и в Атабаска и чието ухапване е смъртоносно — само няколко мига след това и най-якият мъж можеше да умре. Като напредваха бързо, те стигнаха след около половин час до върха на едно гористо възвишение, където най-често и най-силно се чуваха виковете на тетраоните. Изглежда там горе се бяха събрали доста от тези грациозни и войнствени пернати.

— Ще се придвижваме предпазливо и без шум — каза Бени.

— След малко ще стигнем до полето на честта на петлите.