Читать «Златото на Аляска» онлайн - страница 46

Групичката веднага напусна брега на Малкото Робско езеро и решително тръгна на север, като смяташе след преминаване то на Мирната река да се отправи на запад. Местността наоколо се променяше. След горичките, които обкръжаваха езерото, и след голямата прерия, простряла се на изток в посока на Езерото на Бизона следваха доста хълмисти терени. Едни от тях бяха покрити с буйна трева, която някой стопанин можеше да използува за храна на стадата. Други — с малки горички от бял бор, достигащ понякога огромни размери — обиколка около два метра и половина и височина тридесет и пет метра; върби, от чиито корени индианците извличат червена боя и я използуват за украса на бойните си костюми; диви череши, сливи и потънали в цвят храсти от френско грозде. Наоколо прелитаха безброй птици, привлечени от богатия улов на риба в обширните блата. По обед след бързо и почти непрекъснато пътуване групата се спря за отдих в подножието на един хълм, по който сред високата трева се виждаха особени растения, нещо като големи балони, с обиколка повече от два метра и с изключително тънки за размерите им стъбла.

Бе излязъл доста силен и студен северен вятър и Бени нареди да вдигнат палатката, за да приютят господин Фалконе, който все още изпитваше силни болки. Канеха се да запалят лулите, когато чуха конете да цвилят и да удрят с копита като че ли разтревожени от нещо.

— Чуваш ли, Бек?… — попита Бени. — Дали мустангите не са забелязали някоя сива мечка?… По тези места още ги има в изобилие.

— Ще е добре дошла — каза Армандо — Казват, че месото й било вкусно.

— Да, но знаят как да се бранят и карат и най-смелите ловци да се пазят от тях. Ако…

Преди да довърши изречението си, нещо много тежко падна върху палатката, разкъса я и Армандо и Бек, които тъкмо излизаха, подскочиха.

— По дяволите! — изкрещя Бени, когото мексиканецът събори. — Кой се мъчи да ни убие?

— Карамба!… извика Бек. — Бизон ли ни връхлетя? Двамата каубои се освободиха бързо от палатката, която ги бе покрила, и побързаха да се измъкнат навън с пушките, последвани от Армандо и чичо му. Пред очите им се откри странна гледка.

От върха се спускаха, търкаляйки се и подскачайки в безредие, стотици и стотици от растенията балони, които бяха забелязали на върха на хълма. Те трябва да бяха доста тежки, тъй като имаха метър и половина-два обиколка, премятаха се надолу и подтиквани от силния вятър, продължаваха дяволския си бяг нататък в равнината. Едно от най-големите се бе стоварило върху палатката и я бе повалило, а други го следваха заплашвайки да връхлетят върху групата. Хора и коне падаха на земята. Балоните прииждаха подскачайки на седем крака особено като срещнеха пречка по пътя си. Налетяваха като ураган върху мустангите, удряха бедните животни, връхлитаха върху мъжете, като ги блъскаха и бутаха и имаше опасност да ги повлекат надолу в шеметния си бяг. Фалконе, целият натъртен, бе изтласкан сред един гъст храст, който за щастие го задържа. Бени попадна в една пукнатина, а Бек и Армандо, пометени по склона бяха отнесени към една групичка малки дъбове на триста крачки от палатката. Когато се изправиха всички малко или много контузени, видяха тези странни растения да тичат като обезумели по равнината да танцуват в безпорядък и да изчезват в горичките, които растяха в низината.