Читать «Златото на Аляска» онлайн - страница 45

— Какво означава това? — запита се учуден. — Че някой ловец е убил животно и е оставил кожата му да съхне на този клон?…

— Идват ли тук ловци? — попита Армандо.

— Да, в разгара на сезона, но сега е твърде рано.

— Ей!… Бени!… — извика в този миг Бек. — Знаеш ли на какво прилича това странно знаме?…

— Кажи?

— На индиански тотем.

— По дяволите!… Имаш право, Бек!

Бени пришпори коня и се спусна към знамето. То висеше в края на клона на един черен дъб, но така поставено, че да не убегне от погледа на всеки, който се приближи към северния бряг на Малкото Робско езеро Бени и Армандо забелязаха, че това бе още недобре изсъхнала боброва кожа с рисунки на опаката й страна.

— Сто хиляди мечки! — възкликна каубоят, пребледнял. — Още ли е жив този проклет хитрец?

— Кой?…

— Шарената опашка.

— По какво съдите?

— По това, че този знак принадлежи на неговото малко племе т.е. това е знамето му. Не виждате ли, че на него е изрисувана шарена опашка?

— Вярно, Бени.

— Карамба! — извика Бек, който се бе приближил — Не съм се излъгал… Това ще рече, че нашият неприятел е още жив и рано или късно ще ни намери, за да ни скалпира.

— Тоя човек ще ни създава ядове — каза Бени.

— Смяташ ли, че хората от племето му са с него?

— Кой може да каже, Бек?…

— Бени, да се махаме, и то бързо!

— Да, и трябва да преминем Мирната река — каза Фалконе. — Оттатък няма да ни е страх повече от Шарената опашка.

— И аз така мисля, господине — отговори Бени. — Ще напуснем бреговете на езерото и ще тръгнем на север, за да стигнем колкото може по-скоро реката. Там са земите на Плоските глави и Големите кореми не могат да нарушават границите, без да са обявили война.

— Кои са Плоските глави? — попита Армандо.

— Също индианци, но не толкова кръвожадни като Големите кореми и които, надявам се, ще ни посрещнат добре. Хайде да препускаме и да вземем преднина.