Читать «Златото на Аляска» онлайн - страница 43

Скочиха на седлата Бени натовари миещата мечка, която изобщо не желаеше да изостави, за последен път погледна към гората и като непрекъснато пришпорваха животните, бързо се отдалечиха. След половин час стремително препускане стигнаха до бреговете на езерото срещу гигантския бор, чийто връх сякаш докосваше звездите. Прекосиха водния канал и слязоха пред скривалището, където завариха Бек да привързва другите коне към едно коренище тъй като се страхуваше да ги остави свободни на края на боровата горичка.

— Нещо ново? — попита го Бени.

— Абсолютно нищо — отговори мексиканецът.

— Никакъв индианец ли не си видял?

— Не защо питаш?… Виждаш ми се неспокоен, Бени.

— Да, защото някой се мъчи да открие убежището ни.

— Вече?

— Ха!… Ще пазим внимателно, Бек. Ето един хубав енот, който ще ни осигури прекрасна вечеря.

— Нека е добре дошъл: огънят го очаква.

XI

ТАНЦУВАЩИТЕ РАСТЕНИЯ

През нощта не се случи нищо, което да оправдае страховете на Бени. Сутринта двамата каубои решиха да прескочат до голямата прерия, за да приберат сандъка и някои предмети, останали в каруцата. Заръчаха на Армандо да пази внимателно чичо си по време на отсъствието им, възседнаха мустангите и навлязоха в гората, за да я огледат. Страхуваха да не би индианецът, прерязал ремъците да се крие там. Огледът не даде никакъв резултат. Убедени, че наоколо не обикаля шпионин, побързаха да стигнат до прерията вече опустяла след оттеглянето на воините на Червения облак и на Шарената опашка.

Лесно бе да се открият следите оставени от нощното приключение, въпреки че високата трева, изпогазена от лудо препускащи коне вече се бе изправила. Многото вълци, ръфащи труповете на хора и коне загинали по време на преследването, ясно показваха, че са на прав път. Трябваше вече да видят голямата каруца. След половин час на юг забелязаха бялото й покривало, осветено от слънцето, което изпъкваше сред тъмнозеления цвят на огромните житни треви и бъфалограса.

— Страхувах се, да не би да са я откарали индианците, защото разполагаха с толкова много животни.

— Погрижили са се повече за бифтеците, отколкото за предметите, които са били в каруцата — отговори Бени.

— Значи ще намерим сандъка.

— И нещо друго, Бек, поне така се надявам.

Ускориха бяг и след малко стигнаха при каруцата, която все още бе на мястото, където я изоставиха Както се очакваше индианците я бяха претърсили, може би с надежда да намерят оръжие муниции и уиски. Сандъците бяха изхвърлени на се мята и отворени; буретата с храна — опразнени; платното бе отчасти разкъсано. Бени и Бек намериха обаче сандъка на Фалконе непокътнат. Явно индианците бяха опитали да го отворят, но солидните дъбови стени, заковани с големи пирони, бяха издържали на томахавките

— Ето, това наистина е късмет — каза Бени. — Щеше да ми е много неприятно, ако го бяха отнесли.

— А как ще го занесем до скривалището?… Тежък е.

— Ще го влачим, после ще разделим съдържанието в два или три сандъка, за да ги натоварим на резервните коне За щастие имаме още шест яки мустанга.