Читать «Златото на Аляска» онлайн - страница 26

Опитваше се да гледа и назад като не изпускаше от погледа си Празния рог и Бялото теле. Нямаше никакво доверие на Червения облак и на уверенията му в приятелство към Големия ловец. Твърде добре познаваше индианците, за да разчита на дадената дума и да вярва в тяхната почтеност. Нещо повече, въпреки че препускаше, той продължаваше да се обръща назад и да оглежда внимателно гората, защото се страхуваше някой да не ги преследва или да не им устроят засада.

— Ух! — промърмори Бени, като поклати глава — Ако успея да стигна до лагера, без да загубя скалпа си, още утре ще се отдалеча колкото може повече оттук заедно с Бек и стадото. За нас вече духа лош вятър по тези места и Червеният облак скоро ще ми покаже това.

За щастие най-лошите му предвиждания, поне за момента не се оправдаха и групичката премина спокойно през цялата гориста част на брега на езерото. Без да срещнат някого, стигнаха до прерията. В края на последния завой на гората ездачите дадоха кратък отдих на конете, после, към полунощ когато навлязоха във висока трева тръгнаха отново в лек тръс. Бени се поуспокои, като не забеляза нищо съмнително в поведението на двамата индианци. Щом Червеният облак не се беше опитал да стреля по тях още в горичката, където лесно можеше да се направи засада, той започна да се надява, че и в прерията няма да ги връхлети някаква беда, още повече че на небето бе изгряла пълна, ярко светеща луна, която позволяваше от разстояние да се забележи ездач. Успокоен, Бени застана отново начело на групата и пришпори коня, нетърпелив час по-скоро да стигне до лагера. Трябва да бе вече един часът, когато на края на прерията зърна покривалото на каруцата като голямо бяло петно на фона на тъмнозелената трева. От гърдите му се изтръгна въздишка истинска въздишка на облекчение.

— Най-после!… — възкликна той. — Да се надяваме, че не се е случило нищо лошо!

На стотина крачки от каруцата Бени спря и каза на двамата индианци: — Чакайте тук завръщането на Шарената опашка. Там има хора на Голямата майка и не трябва да влизате в техния лагер.

— Големият ловец не ни вярва? — попита Празният рог, без да скрива неодобрението си.

— Не, но така се уговорихме с Червения облак.

— Така да бъде, но ние няма да върнем затворника на Големия ловец, ако първо не пристигне Шарената опашка — каза Бялото теле.

— Това е справедливо — почакайте ме.

Бени тръгна към каруцата, около която се виждаха полегнали в безредие животни. Оставаха му няколко метра, когато забеляза в тревата някаква фигура. Човекът се прицели в него и извика:

— Кой е?

— Аз съм, Бек — отговори каубоят.

— Ти, Бени?!

— От плът и кръв.

— А затворникът?

— Спасен е Спи ли още Шарената опашка?

— Така мисля.

— Иди да го събудиш и го доведи тук. Предупреди скалпирания, че водя племенника му.

— След две минути ще съм при теб

— Още една дума: забеляза ли нещо съмнително?

— Абсолютно нищо, но…

— А!… Значи има и едно но?

— Не знам, но преди около два часа чух откъм гората да вият вълци, а после видях петнадесет-двадесет от тях да бягат през прерията.