Читать «Златото на Аляска» онлайн - страница 25

— Белият човек е свободен — каза той. — Големият ловец може да го отведе със себе си, като обещае да върне Шарената опашка.

— Къде е той?

— Очаква Големия ловец извън лагера заедно с Бялото те ле и Празния рог.

— Имаш думата ми. Сбогом, Червен облак. Надявам се да те видя отново, преди снегът да покрие прерията.

— Големият ловец е приятел на червенокожите и винаги е добре дошъл.

Бени възседна мустанга си, доведен от един индианец, увери се, че пушката му е още на мястото си, поздрави за после ден път Червения облак и напусна стана, придружен от едно момче, което му служеше за водач. В края на гората го очакваха затворникът, Бялото тепе и Празният рог — двама от най-добрите воини на племето, въоръжени с лъкове пушки и томахавки. Белият младеж бе яхнал един хубав кон, предоставен му от Червения облак. Щом видя каубоя, момчето свали шапка и каза на лош английски език:

— Господине благодаря ви за всичко, което направихте за мен.

— Хората от една и съща раса трябва да си помагат, момче — отговори Бени. — Сега се наложи аз да ви направя тази услуга, а утре може да се наложи вие да ми помогнете. Но нека побързаме в нашия стан ни очаква един човек…

— Един човек?… — поде затворникът с глас, примесен с почуда и радост. — Може би сте спасили още някого?

— Да, един висок мъж, мургав като вас и с черна брада.

— Чичо ми!

— Не знам дали е чичо ви, но ще ви кажа, че този добър човек, въпреки че е скалпиран, не само, че е жив, но е и на път да оздравее Косата му никога вече няма да поникне, но какво значение има това?

— Боже Господи!… Скалпирали ли са го?…

— Какво искате младежо?… Индианците все още имат лошия обичай да се кичат с косите на победените… Хайде в галоп!…

Четирите коня препуснаха, следвайки брега на езерото. Бени, който не се доверяваше на воините на Червения облак, като минаха петдесетина крачки, започна да изостава със своя мустанг и се отзова последен в редицата.