Читать «Тайното съкровище» онлайн - страница 8

— Бас профундо!

— Цяла октава, мили мой! И знаеш ли какво казва този глас?

— А ти знаеш ли?

— Зная, приятелю! Това е гласът на бащата на лъвчетата, които ние убихме. Намерил е децата си на брега и сега по всички правила на изкуството на джунглата пее песента на отмъщението. Бъди готов, Педро! Стреляй!

Пред пещерата, по каменистия бряг, като призраци сновяха тъмните силуети на огромни животни. Това бяха лъвовете, върнали се в своите леговища.

Доближавайки пещерата, хищниците бяха подушили близостта на своя заклет враг — човека, и бяха намерили труповете на убитите си деца.

Един стар лъв с грамадна грива пръв изрева със страшния си глас Сандъците затрещяха, затъркаляха се буретата, които служеха за барикада пред входа на пещерата. Нищо не можеше да спре лъвовете, устремени към човешките гласове. Но едва един от лъвовете бе проврял глава през отвора над два сандъка, и в пещерата се разнесоха гърмежите.

Испанците стреляха почти в упор, така че пламъците обгръщаха туловищата на зверовете. Вярно е, че куршумите, отправяни почти наслуки, не се оказаха смъртоносни, бурният пламък и гърмежите ги подплашиха и ги принудиха да отстъпят.

Вече отдалеч се носеше злобното и яростно ръмжене на ранения на две места водач на лъвската шайка.

— Началото не е лошо — засмя се пресилено Педро, като пълнеше пушката си.

— Ей, Богу, аз пък мисля, че съм сбъркал, задето толкова време съм изучавал юриспруденцията. Трябваше да се заловя с хилядите способи за лов на големи и по-малки диви зверчета!

— Стига празни приказки! — ядосано отвърна Карминильо. — Положението ни е повече от страшно!

— Защо? Нали зверовете ни оставиха?

— Запали фенера! Само не хвърляй кибрита на земята! Така. А сега погледни, драги Педро! Виждаш ли, че нещо се е изсипало от сандъка, пробит от твой или мой куршум?

— Барут? — извика Педро пребледнял.

— Да, скъпи. Това е барут, и при това отлично качество, от германска фабрика. А на нашата барикада има не един такъв сандък. Ако куршумът, който е пробил сандъка, бе минал по-вляво, тоест, ако бе попаднал вътре в сандъка, то…

— Той би експлодирал!

— Точно така. Досетлив си! Той би експлодирал и биха пламнали стотици килограми барут. Нямаше да остане камък върху камък.

— И всички лъвове щяха да бъдат избити.

— Да. Но заедно с лъвовете, а може би и преди тях щяхме да бъдем унищожени и ние!

— Страшничко е! Аз заявих вече, че този занаят не ми е по вкуса — избъбра Педро, като се почеса по тила. — Прощавай, но като съм си избрал професията юрист, все пак не съм бил толкова глупав, колкото изглежда. Стой, Карминильо! Значи вече не трябва да стреляме по нашите нападатели, ако не желаем да бъдем хвърлени във въздуха?

— Ще се наложи да стреляме! Нямаме друг избор! Цамора и Янко не се обаждат, макар че не е възможно да не са чули изстрелите.

В това време неустойчивата стена от сандъци и бурета се разлюля и част от нея със силен трясък рухна на пода на пещерата: един от лъвовете полетя към стената, блъсна се в нея и се строполи почти в краката на Карминильо и Педро.