Читать «Последните дни на Картаген» онлайн - страница 43

Мислите му бяха прекъснати от няколко слуги, който търкаляха доста обемисто буре.

— Праща ви го върховният жрец, храбри войници — каза единият от тях, — за да го изпиете в негова чест. Бурето е пълно с чисто иберийско вино.

— Браво! — извика Сидон, който започна да се поддава на изпитото вече вино. — Надявам се, че имате голям запас от това вино, нали? Ще го опитаме всички. — И всеки си напълни чашата с гъстото и ароматно вино. След това пак и пак, докато всички с изключение на Фулвия и Хирам взеха да скачат, пеят и лудуват.

Хирам започна да се тревожи: още повече че всички слуги бяха изчезнали. Той скочи силно разтревожен и с един удар на меча си разби съда с предателското питие.

— Достатъчно! — извика Хирам с властен глас. — Всички прекалихте! Време е вече за работа!

Придружаващата го тълпа се стресна. Всички тръгнаха към вратата, но тя беше заключена.

— Фегор ни е предал! — понесе се между войниците.

— Не! — решително възрази Фулвия. — Той твърде много ме обича, за да го направи.

— Ще трябва да разбием вратата — каза Хирам. — За тази цел ще ни послужи масата, която като че е направена точно за това.

— При мен, другари! — извика Сидон, който не можеше да си намери място от ярост. — Да излезем на свобода и да си разчистим сметките с тези предатели!

Няколко десетки жилави ръце понесоха масата и тя с тежък удар се стовари върху бронзовата врата. Масата стана на парчета, някои от мнимите жреци се търкулнаха на земята, но вратата дори не помръдна.

Никой не можеше да се примири с мисълта, че са затворени. С помощта на факлите Хирам и Тала разглеждаха стените. Но резултатите бяха печални: цялото помещение беше издялано в скала и всеки опит да я пробият щеше да бъде безумие.

— Остава ни само един път за спасение — каза Тала, гледайки изпитателно мрачно надвисналия над главите им свод, — Стените няма да се поддадат, но таванът е направен от отделни блокове, споени с цимент. Ако успеем да свалим някой от тях — спасени сме!

От останките на масата, столовете и други предмети бе направено нещо като висока естрада и нумидииците с ярост започнаха да рушат циментовия шев около един от блоковете.

XVI. ПЕРИПЕТИИТЕ НА БОРБАТА

Хирам, Фулвия, Тала и останалите войници стояха около вратата, опасявайки се от неочаквано нападение. Но от външния свят в подземието не проникваше нито звук. Сякаш на целия остров нямаше жива душа.

— Предчувствувам — шепнеше Хирам, разхождайки се със стиснати юмруци, — че сега навеки ще загубя Офит. Моето щастие, за което мечтаех, загива! О, защо напуснах Тир?

— Ако беше останал там, сигурно щеше да я забравиш, така ли? — попита със слаб глас застаналата до него Фулвия.

— Да забравя Офит? — като луд извика Хирам. — Не! Никога! Това не може да стане! Ще я обичам, докато сърцето ми тупти и в жилите ми тече кръв.

Фулвия го изгледа втренчено и каза с още по-тъжен глас:

— И ти ще бъдеш щастлив, Хирам! Ние, по-грамотните етруски, знаем и част от тайните на неизвестното. Аз мога да чета по звездите, по шума на вълните и по хиляди други предмети, непонятни за вас. И ти повтарям, че любимата ти ще бъде спасена и ти ще си щастлив!