Читать «Последните дни на Картаген» онлайн - страница 41

— Може и тъй да е — промълви Фулвия, нов гласа й ясно прозвучаха омраза и презрение.

— Ти си странно същество. Тебе не може да те разбере никой.

— Има на света един човек, който може да ме разбере, но той не пожела това. Но защо губим времето си в безполезни разговори? Или мислиш, че работата, която ти предстои, е лесна?

Никой не отговори.

— Дойде ми една чудесна идея! — извика Сидон, който до това време седеше замислен. — Само дали ще има Фулвия достатъчно време, за да ни ушие на всичките по едно наметало от жълта платнена материя, с каквито ходят жреците на Танита?

— Вярно! — зарадва се Тала, разбрал в какво се състои планът. — Ще им устроим една прекрасна игра.

— А освен това, Тала — продължи Сидон, — тебе те познават като доверено лице, нали?

— Да, всички.

— И не знаят още, че си изгонен?

— Не вярвам.

— Много добре! Тогава ти ще се явиш там с войниците си, облечени като жреци, и ще кажеш, че Съветът е заповядал да смениш персонала. Никой няма да се усъмни и ти ще станеш господарят на храма. Хайде сега всички на работа!

Двама нумидийци бяха изпратени в града за плат и скоро Фулвия и Сидон, който разбираше от всички занаяти, се заловиха да шият жречески одежди.

XV. В ХРАМА НА БОГИНЯ ТАНИТА

Към полунощ по пустите улици на Картаген тайнствено се движеше група хора: те бяха облечени в дълги жълти тоги, препасани с пурпурни колани, украсени с дебели пискюли. Лицата им почти се скриваха под високите капюшони. Групата се придружаваше от четиринайсет напълно въоръжени войници. Читателят навярно се е досетил, че жреците бяха преоблечените другари на Хирам, скрили ризниците под одеждите на жреци на Танита.

Между преоблечените беше и Фулвия. Тя съзнаваше на каква опасност се излага, но мислеше, че като е с отряда, Фегор не би ги предал, знаейки, че така предава и нея.

Не след дълго шествието излезе на пристанището. Към тях веднага тръгна един човек, облечен с широко черно наметало.

— Най-после! — каза той, щом се приближи до тях. — Бях изгубил вече търпение. Хайде, сядайте по-скоро в лодката. Тя ви чака отдавна. — При тези думи той хвана руля, воиниците веслата и лодката бързо запори вълните. След малко бяха извън търговския порт и заплуваха към уединеното островче, на което се издигаше храмът на Танита.

Към два часа след полунощ лодката се удари в брега на островчето.

— Храмът е зад онази горичка — каза Фегор, сочейки с ръка. — Няма да дойда с вас, понеже всички ме познават. Ще се върна в града или ще ви чакам скрит някъде. Във всеки случай лодката, с която дойдохте, ще бъде тук.

— Но преди това се закълни, че няма да ни предадеш! — каза нечий полуразтреперан глас от средата на групата.

Фегор се стресна, наведе глава и отговори твърдо:

„Нека Ваал-Молох ме обърне на въглен, ако ви предам!

Но клетвата е безполезна, защото фулвия е с вас, а това е достатъчна гаранция, че няма да ви направя никакво зло.

А сега довиждане и успех.“

След тези думи той се загърна в плаща си и изчезна в гъстата мъгла. Останалите бързо тръгнаха към обителта на Танита.

То беше огромно полегато здание, напомнящо египетски храм: липсваха му само зъбци по покрива, за да може да служи и за крепост.