Читать «Последните дни на Картаген» онлайн - страница 4

Всяка отделна група носеше зад себе си своето божество, покрито с пурпурен балдахин. Виждаше се изображението на Ваал, халдейския Бел, известен в Гърция под името Зевс, а в Рим — като Юпитер. Ето го Мелкарт, прототипа на гръцкия Херкулес; Адонис, бога на пролетта, по чието желание Иегар се е спущал в дълбините на ада. А ето го и самия Ваал-Молох — ненаситен и кръвожаден, вечно алчен за жертви, комуто финикийците и техните потомци принасяха избраните по красота юноши и девойки. Ваал-Молох бе огромен и страшен. Железните му ръце бяха прострени жадно напред, а в бронзовите му гърди се виждаше отворът на пещта.

* * *

Неочаквано над площада се разнесе буен вик:

— Римлянката! Римлянката — в огъня!

Без да обръща внимание на крясъците на тълпата, върховният жрец се обърна към подчинените си, наредени около статуята, и нареди повелително:

— Трябва пример! Виждате как са се изплашили децата. Покажете им колко нищожна е физическата болка и как трябва да се умира за отечеството.

Тези, към които бяха отправени думите, бързо се подчиниха: под погледите на стохилядната тълпа те извадиха ножове и почнаха да се самоизтезават — нараняваха се, режеха части от тялото си, пръсти. Някои забиваха в гърдите си дълги гвоздеи, а от устата им не излизаше нито стон. Фанатиците бяха спокойни, сякаш вършеха нещо съвсем обикновено.

— Още! Още! — повтаряше главният жрец. А след малко добави: — Смелост трябва само на първата жертва.

И с невероятна бързина, с почти неуловимо движение, грабна едно от стоящите наблизо деца и го захвърли в зачервената паст на идола. Див вик се понесе над площада.

Не беше заглъхнало още ехото от предсмъртния вик на детето и над гърдите на Ваал се появи белезникав дим; тялото на първата жертва за миг се бе превърнало в пепел.

— Римлянката! Римлянката! В огъня! — откликна тълпата на вика на изчезналото дете. Върховният жрец хвана за ръката една хубава трепереща девойка и я повлече към идола. Ужасът сякаш я бе вкаменил и тя не усещаше какво става около нея. Но нетърпимата горещина, която струеше от огромното тяло, я извади от вцепенението.

— Помощ! — отекна над площада ужасен вопъл.

— Проклятие! — прошепна жрецът със зверска усмивка. — Молох отдавна не се е хранил с неприятелски тела и ти ще му доставиш това удоволствие.

Неуспял още да довърши изречението си, и в тълпата настъпи раздвижване. След това един звучен и повелителен глас прогърмя:

— Фулвия! Напред, другари! — И някакъв човек се втурна към статуята, като си проправяше със сила път през тълпата. Сякаш нищо не можеше да го спре: беше висок и снажен, с пълно снаряжение. В стоманено-мускулестата му ръка святкаше къс двуостър меч. Веднага след него се спуснаха петдесетина войници, също тъй стройни, силни и въоръжени.