Читать «Последните дни на Картаген» онлайн - страница 2

Романът на Емилио Салгари „Последните дни на Картаген“ пренася въображението на читателите към периода на третата римско-картагенска пуническа война /149–146 г. преди новата ера/, в резултат на която градът и републиката, държавата Картаген, били напълно унищожени, а създадената от нея цивилизация — безследно, завинаги изчезнала. Такава била и задачата на римляните спрямо Картаген. Надъхвани с омраза, особено по времето на Катон и пуническите войни, за тях разрушаването на столицата на враговете и избиването на жителите и — може би половин милион души — било като изпълнение на хилядолетен завет.

Като романист Емилио Салгари се е опитал и, трябва да кажем, в значителна степен е успял да стори това — да пресъздаде атмосферата на живота, борбата, напрежението, величието и същевременно неизбежното загиване на Картаген през третата, последна, пуническа война. Войните се наричали пунически по латинското название на финикийците, известни тогава като пуни, поени, пунийци.

Героите на романа, разбира се, са измислени лица, но исторически правдоподобни, още повече че представят действителното тогавашно общество на Картаген и неговите съсловия преди загиването му: моряци, търговци, жреци, наемни войници, роби, ръководители на града, млади жени и мъже. Сблъскват се люде с различни съдби, от разни народности и възрасти. Страниците на романа са изпълнени с много драматизъм, с любов и омраза, с кръв, с жажда за пари и власт. Но и с преданост към отечеството Картаген и с мъка от гибелта му.

Книгата е низ от приключения, свързани в общо главно действие и герои, обединени в едно „голямо приключение“, както между впрочем е наричал романите си самият Емилио Салгари.

Нужно е да отбележим, че макар романът да е с исторически сюжет, историята в него е само фон за увлекателния разказ на автора. Това личи и от художествената измислица. Главният герой например — Хирам, военачалник и моряк, представен като мъж в разцвета на възрастта и любовта, 30–40-годишен мъж, не може да е бил сподвижник на картагенския пълководец Анибал, както го представя Салгари, нито да е участвувал в битката на Анибал при Трезименското езеро, защото Анибал е живял от 246 до 183 г. преди новата ера, битката при езерото е била в 217 г., по времето на втората пуническа война. А Картаген пада през третата пуническа война, когато, по думите на Салгари, е действувал и героят му Хирам.