Читать «Последните дни на Картаген» онлайн - страница 22

И наистина към тях се приближаваше бързоходен тримачтов военен кораб.

— Остава едно — каза Хирам. — Да спуснем лодката. Наблизо има остров, където девойките ще могат да се скрият. Вземи ги и отплавайте!

— А вие, господарю?

— Аз ще нападна триремата. Ти ще чакаш да започна боя и да отвлека вниманието на врага.

— Но това е безумие, господарю. На нея има най-малко сто и петдесет войници.

— Знам. Но какво да се прави? Трябва да се спасят те.

През това време в пораздигналата се мъгла корабът се беше очертал съвсем и не след дълго стените на двата морски съда се долепиха. Веднага след това лодката бе спусната и тя тихо заплува към мержелеещия се в далечината остров.

Хирам нападна пръв. Неговите верни трийсет нумидийци с ярост се нахвърлиха върху четири пъти по-силния неприятел: ту бяха като малка вихрушка, която косеше всичко пред себе си, ту мечът на Хирам проблясваше наляво и надясно като светкавица и посичаше.

— Привет, похитителю на жени! — долетя в тоя миг насмешлив глас.

— Значи и ти си тук, шпионино? — отвърна със същия глас Хирам.

— Предай се!

Хирам се усмихна презрително и с бърз удар прободе един от най-близките нападатели. След няколко минути боят беше към края си: нумидийците един след друг падаха под ударите на многобройния неприятел и биваха веднага доубивани или хвърляни в морето. Други бяха завързани и откарани в трюма на триремата. Хирам остана сам.

— Хванете го жив! — прозвуча рязко същият глас. — За жив печалбата ще е по-голяма.

Възбудени от вида на касапницата, наемниците като вълци се нахвърлиха върху тежко дишащия Хирам. Над главата му увиснаха десет меча. Удар, втори и Хирам падна върху димящата от горещата кръв палуба.

IX. НЕОЧАКВАНА ПОДКРЕПА

През това време лодката продължаваше своя бяг към островчето, чиито тъмни контури се съзираха на няколко мили. Сидон беше сигурен, че отчаяният опит на вожда му ще завърши с неуспех, защото знаеше, че във всяка картагенска трирема има най-малко двеста души войници.

Забелязали мрачното настроение на кормчията, Офит и Фулвия всячески се стараеха да узнаят не допуска ли той и най-слабата възможност Хирам и неговият малък отряд да се спасят.

— Всичко ще се изясни, когато съмне и мъглата се вдигне — мрачно отговаряше той, — а сега трябва само да стигнем до острова.

— Нима и нас ни заплашва някаква опасност? — в недоумение попита Офит.

— Да, За жалост. Аз не вярвам Герман да се е задоволил да прати само преследвачи след кораба. Сигурен съм, че тук някъде наблизо караулят и други кораби.

Неуспял още да довърши изречението си, и в предутринната мъгла се появи огромна сянка.

— Не се плашете. Брегът е близко — викна Сидон към гребците. — Хайде дружно за веслата!

Но вече беше късно. Появилият се така неочаквано кораб, порещ вълните със страшна скорост, премина пред самия нос на малката лодка и в миг обитателите й се намериха в хладната морска вода. При падането Фулвия нададе силен писък. Веднага след това от кораба отвърна някакъв тревожен глас: „Теоур, чу ли? Този глас сякаш е на Офит?“

— Ей, хора! — раздаде се отривиста команда. — Живо във водата. Искам Офит жива или мъртва.