Читать «Последните дни на Картаген» онлайн - страница 23

Сидон, който през това време яростно се бореше с вълните, усети внезапно в ръцете си някакво вкочанено и потъващо тяло. Това беше Фулвия. Като я хвана с едната ръка за натежалата от водата коса, със свободната той бодро почна да разсича вълните към чернеещия се съвсем наблизо остров.

Всички от лодката с изключение на Офит се бяха спасили. Офит или бе потънала, или бе заловена от хвърлилите се във водата войници на Герман.

— А сега какво ще правим? — попитаха нумидийците.

— Вървете след мен. Познавам тези места — кратко отвърна Сидон.

След четвърт час бърз ход групата стигна до една доста голяма полуразрушена кула, остатък от укрепленията, които картагенците бяха издигнали по цялото крайбрежие по време на пуническите войни. После, след сключения с римляните мир, те бяха лекомислено напуснати или оставени с по един-двама надзиратели.

От върха на кулата кормчията внимателно разгледа далечната тъмна равнина на морето.

— Нищо! — каза той. — Дори не ни и гонят. Сигурно си мислят, че сме потънали до един.

— А Хирам? — с тревожен глас попита Фулвия.

— Ще чакаме до утре — мрачно отвърна кормчията, — утрото все ще ни каже нещо ново.

Но настъпилото утро не им донесе нищо ново. Морето беше пусто и нямаше следа нито от кораба на Хирам, нито от този на Герман. Сидон дълго се разхожда замислен по широката площадка на старата крепост. Най-сетне сякаш му дойде някаква успокоителна мисъл, защото бръчките по челото му се поизгладиха и погледът му не беше тъй мрачен. След това извика двама от най-ловките си нумидийци и им каза: „Познавате този остров, нали?“ — „Да“ — в един глас отговориха те.

— На северния бряг има малко пристанище, в което свободно могат да се поместят няколко корабчета. Не е чудно корабите на Герман да са спрели там след нощните неприятности. Следователно няма да ви е трудно да узнаете нещо за участта на Хирам и Офит. Оставете оръжието си, преоблечете се като прости рибари и узнайте всичко, каквото можете. И не забравяйте, че от бързината и сръчността ви зависи може би спасението на всички ни.

— Има ли в теб поне малко надежда да намериш Хирам жив и да го спасиш? — с безпокойство попита Фулвия, след като двамата пратеници слязоха от кулата и се скриха в близката гора.

— Ако не е убит — уклончиво отвърна Сидон, — където и да са го скрили, ще го намеря и спася. За това можеш напълно да се довериш на стария Сидон.

— Да, ти ще го спасиш — тъжно отговори етруската, — но само за да го дадеш на Офит. Ако, разбира се, тя през това време не бъде дадена насила на другия си мъж. След туй, което стана нощес, Герман едва ли ще чака повече.

Сидон забеляза как при тия думи лицето на девойката леко се проясни и някаква странна усмивка заигра по устните й.

— Кълна се в Мелкарт — извика старият моряк, — това изглежда би ти доставило голямо удоволствие?

— Защо мислиш така? — попита Фулвия леко зачервена.

— Ох. Аз съм вече стар и опитен в любовта. Сигурен съм, че любиш Хирам и сама се страхуваш да го признаеш.

Девойката не отвърна нищо. Сидон се обърна към морето и с разсеян поглед гледаше искрящите на слънцето вълни.