Читать «Последните дни на Картаген» онлайн - страница 20

— Скрий ножа! Ще направя всичко, което пожелаеш. Съгласи се само да станеш моя жена. Тогава и този разбойник ще бъде свободен. Всъщност нужна си ми само ти — а другите дали умират, или се наслаждават — почти не ме интересува. Дори съм готов да ти се закълна, че ще бъде точно така.

— И после пак ще ме излъжеш.

— И вместо сега, можеш да се убиеш тогава.

Фулвия полека отпусна ножа. Фегор се отстрани и тя влезе в залата. В същия момент настъпи някаква суматоха. Чуха се изплашени викове, хората започнаха да се блъскат и да бягат към вратите. Изведнъж Фулвия чу звънкия глас на Хирам и видя Офит и самия Герман до него. Изплашен от това неочаквано нападение, Герман викаше към робите: „Убийте го! Хванете го! Жив ще го изгорим!“ Единият от слугите се хвърли върху Хирам, но след миг тежко рухна на каменния под с пукнат череп.

— Марш от пътя, роби. Това е моята жена. Махнете се, ако ви е мил животът — гърмеше Хирам, като си разчистваше път към изхода с удари на страшния си меч.

Неговите хора го пазеха отзад.

Цялата група заедно с Офит, беше вече на изхода на атриума, когато се чу шум от оръжие и отряд добре въоръжени войници прегради пътя на Хирам.

— Предай се! — обърна се към последния началникът на дошлите войници. — Виждаш, че силите са неравни й всяка съпротива ще бъде безсмислена.

Хирам, който внимателно слушаше офицера и се вглеждаше в бронзовото му лице, с бързо движение захвърли меча си и се спусна към войниците.

— Войници на великия Анибал — извика той, — които аз, Хирам, водех в бой срещу римляните! С които излязох победител при Триземенското езеро! И ти, Каспа! Какво? Защо не ме убиете? Или стрелите ви са се притъпили, а мечовете ръждясали?

Предводителят на отряда широко отвори очи.

— Наистина ли това си ти, Хирам? Ти, стари приятелю? Нашият любим вожд, съратник и другар на Анибал?

— Да, Каспа, това съм аз!

— Другари — обърна се неочаквано центурионът към войниците си. — Другари. Чий меч ще се вдигне срещу Хирам? Кой ще тръгне против победителя на римляните и спасителя на Анибал?

— Слава и здраве на Хирам! Слава! — дружно отвърнаха войниците, като върнаха мечовете си в ножниците.

— Стари другарю — каза Каспа, обръщайки се към Хирам. — Пътят ти е свободен и бъди вечно и заслужено щастлив.

— В името на Съвета на сто и четиримата! — дочу се в този момент яростният глас на Герман. — Ще заповядам всички да бъдете разпънати, безумци! Месото ви ще бъде хвърлено на кучетата!

— Стига, стига! — пресече го Каспа. — Ти можеш да искаш да ни разпънеш, но дали Съветът на сто и четиримата ще се съгласи — не се знае. Ние сме цял отряд от най-добрите войници. А сега моментът е такъв, че всеки войник е скъп за Картаген. Рим ви е обявил война и техният флот вече плува към нашите брегове. Картаген ще загине, защото вие, подли търговци, защитавате родината си с наемна войска и чужди ръце.

— Рим ни е обявил война — понесе се глухо по кънтящата допреди малко от веселие зала.

VIII. В МОРЕТО

Понесъл на ръце Офит, Хирам бързо излезе навън. Хората му бяха приготвили лодката и тя само чакаше, за да потегли. Когато Хирам понечи да сложи безчувствената Офит на една от пейките, забеляза, че му помага една женска фигура.