Читать «Последните дни на Картаген» онлайн - страница 19

С насълзени очи Фулвия се обърна бавно и тръгна към Офит. В момента, когато минаваше покрай вратата на някаква стая, една ръка грубо я прихвана през кръста и преди тя да разбере какво става, вратата се затвори и пред нея застана Фегор.

Всичко около Фулвия се завъртя. Звуците на флейтите и веселите шумни викове на пируващите й се струваха като сън. И зловещата тишина в тази стая й се стори още по-ужасна. Но гласът на Фегор я извади от вцепенението.

— Ти май съвсем не ме очакваше, гълъбче — каза той със злобно-ироничния си смях. — Закъде бързаше толкова?

— Отивах при господарката — отговори посъвзелата се Фулвия.

— При прекрасната Офит? Но тя чудесно може да мине и без теб. Такава щастлива невеста. Струва ми се, че е страстно влюбена в бъдещия си съпруг. Нали?

Вместо отговор Фулвия силно го блъсна встрани и се хвана за дръжката на вратата.

— Почакай още малко, гълъбче — извика Фегор, — или искаш час по-скоро да съобщиш на Офит, че Хирам е тук и я чака?

— Какво? — сепна се Фулвия и онемя.

— Хахаха! Той е чуден човек: и войник, и моряк, и търговец, и актьор. Така умее да се преобразява, че и родният му брат няма да може да го познае. Но аз го обичам повече от брат и затова очите ми го откриват под каквато и да е маска. Иберийски войник! Корабът му потънал пред вилата на Герман! Хахаха!

Цялото тяло на Фулвия трепереше от гняв и ужас. Тя се увиваше около Фегор, но железните му ръце я приковаваха на място. С отчаяно усилие Фулвия успя най-сетне да се освободи, но Фегор стоеше вече на вратата.

— Остави ме, подлецо. Сигурно вече си предал Хирам?

— Още не, миличка. Ако отворя вратата, ще видиш, че си стои спокойно в залата.

— Но в ума си си подготвил смъртта му, нали?

— Може би. Във всеки случай съм се разпоредил от Картаген да дойде отряд войници, и то под командата на Каспа, за когото сигурно си чувала едно-друго.

— И Хирам ще бъде убит?

— Не. В началото ще го държат затворен. Но дали ще му дават храна — това зависи изцяло от тях. После, може би малко ще го помъчат: ще раздробят костите на силните му ръце, ще го качат на едно зъбчато колело, докато най-сетне направят с него онова, което направиха с пленените от Картаген римляни. А на тях, струва ми се, им одраха кожата, нали?

— О, богове! — извика Фулвия бледа и трепереща.

— Защо се грижиш така за този човек, девойко? Помисли малко и за мен. Помисли си как ние двамата…

— О, презрени. Знай, че никога, никога няма да ти принадлежа. По-добре смърт, отколкото да гледам омразното ти лице.

Получила нови сили от отвращение, Фулвия се освободи от железните обятия на Фегор и отскочи в ъгъла. В ръката й блесна остър кинжал. Тя бързо го притисна до надигащите се под белоснежната туника гърди и каза с треперещ глас:

— Ако направиш само една крачка към мен, ти ще си виновен за смъртта ми.

Фегор изтръпна. Той прочете в погледа й твърдо решение да направи това, което казва.

Около минута двамата стояха мълчаливо, гледайки се един друг.

Пръв сведе поглед Фегор.

— Скрий ножа! — каза той.

— Не!