Читать «Последните дни на Картаген» онлайн - страница 14

Излегналата се в лодката красавица беше Офит. Тя още отдолу бе видяла Хирам и девойката до него. Когато се качи горе, не издържа и попита ядно: „Нима тирските мореплаватели имат обичая да водят със себе си жени?“

Хирам с усмивка й разказа коя е Фулвия и как е попаднала на кораба му. Разказът му не разсея подозренията на Офит. „И ти заради една робиня си изложил живота си на риск?“ — попита тя, вглеждайки се в лицето му.

— Мислех, че постъпвам добре — огорчен отвърна Хирам. — Робиня? Тя не беше такава, когато ме спаси.

Картагенката се усмихна виновно.

— Не бях права — каза тя. — Но ти знаеш, че когато някой обича, винаги се страхува да не му отнемат любимия човек. Доведи я при мен. Искам да я видя и ако ми хареса, а и ако ти нямаш нищо против, ще я взема при себе си.

— А ако я познаят?

— Какво от това? Кой ще се осмели да я открадне от дъщерята на Герман? — гордо попита Офит. — Ще я отведа с мен в Утике и после ти ще вземеш и двете ни.

V. РАЗПИТЪТ

Около пладне на същия ден, в който Офит беше при Хирам и взе със себе си Фулвия, няколко бедни рибари бяха излезли в морето. Цялото крайбрежие тук беше песъчливо, плитко и осеяно със скали.

— Хей, лодкари! — внезапно извика нечий повелителен глас. — Карайте насам!

Но рибарите недоумяваха накъде да гребат.

— В името на Съвета на сто и четиримата! — продължи същият глас. — Подчинявайте Се!

Изплашените бедняци не посмяха да не послушат този, който им заповядваше от името на Съвета на сто и четиримата, и бързо загребаха към скалата, отдето идеше гласът.

В лодката веднага скочи човек, облечен в хубава, но изцапана с пясък и водорасли ризница.

— Какво искате, господине? — попита най-старият от лодкарите странния пътник.

— Още сега да ме заведете в града, а после да се махнете и да си завържете езиците! Знаете, че Съветът не се шегува! — добави заплашително непознатият.

Рибарите се подчиниха и лодката заплува към града. Едващо спрели, Фегор /че това бе той, читателите навярно са се досетили/ скочи и без дори да благодари, се отдалечи. Тръгна към двореца на стария Герман.

Шпионинът бе успял да се спаси.

Той беше изпълнен с ярост и мислеше само за едно: да си отмъсти на Хирам и да отвлече Фулвия. Яростта му се увеличаваше и от преживяното през нощта. А тя бе пълна с ужаси. Заплашваха го и бесните вълни, и морските тигри — акулите, и неизмеримите дълбочини на морето. Но все пак се спаси. Някакъв случаен каприз на вълните и той — полумъртъв — бе изхвърлен на една скала. Там го завари денят и оттам видя лодкарите.

* * *

Герман веднага прие Фегор и той с няколко думи му каза, че тирският заточеник Хирам се е завърнал, откраднал е една девойка, определена за жертва на Молох, и вчера през нощта е бил на среща с Офит в нейните покои. Трудно можем да си представим какво впечатление произведоха тези думи върху гордия патриций. Той начаса заповяда да доведат при него любимата робиня на Офит. Треперещата нещастница влезе заедно с един негър исполин, приличащ повече на маймуна, отколкото на човек. В ръката си той въртеше жилав бич.