Читать «Последните дни на Картаген» онлайн - страница 12

— Път! Кой смее да спира мирните граждани? — високо извика той. — Път или сами ще си го проправим.

— Опитай! — отговори същият иронично-заповеден глас. — Да видим какво ще направи мечът ти срещу мен, бронзовата ризница на слона.

Хирам спря на няколко крачки от колоса, свърна пак наляво, после надясно, втурна се пак напред — изобщо привличаше вниманието на слона върху себе си и коня.

— Предай се! — извика някой в мъглата. — Заобиколен си и не можеш да се спасиш.

— На кого да се предам? — попита Хирам, като застана съвсем близо до слона, пазейки се от хобота и бивните му.

— Ние сме стражите на съвета.

В тоя миг Сидон, който незабелязан от никого се беше промъкнал до задните крака на слона, с един удар на острия си меч преряза едното му сухожилие. Животното нададе див рев и без да обръща внимание на седящите върху гърба му хора, се понесе като ураган към площада. След няколко крачки загуби равновесие и рухна тежко. Въздухът продължаваше да се оглася от пронизителните му викове. Падането бе така стремглаво, че хората от гърба му бяха отхвърлени със страшна сила.

— Пътят е свободен! — извика Сидон към сражаващите се нумидийци. Последните веднага обгърнаха конете си и препуснаха след отминалите напред Хирам и Сидон.

След минута от отряда нямаше и следа. В пристанището влязоха без никакви трудности. Сидон отведе конете на човека, от когото ги беше взел, и влезе в лодката при другарите си. Вълните бясно подхвърляха малката лодка, на няколко пъти водната пропаст ги зткрйваше в обятията си, но щастливата звезда и този път ги закриляше и всички се качиха на „имиолата“ здрави и доволни. Щом видя Хирам, Фулвия с радостен вик се хвърли към него.

— Ти си жив! — извика тя. — О! Благодаря на боговете. Значи той не те е предал.

— За кого говориш? — учудено запита Хирам. — Тук никой още не ме е познал.

— Ти мислиш така. Едващо изчезна, и на брега се яви Фегор.

— Е, и какво?

— Той извика: „Тирският изгнаник държи при себе си избягалата етруска. Нека се предадат и двамата.“ Това значи, че са те познали и че те грози опасност.

Хирам се замисли за малко и след това разказа всичко, което беше станало на брега.

— Герман е същият онзи човек, заради когото ти беше заточен, нали? — попита Фулвия.

— Да. Той беше забелязал, че аз и неговата осиновена дъщеря се обичаме. И понеже е член на Съвета на сто и четиримата, успя да ме заточи — тъжно отговори Хирам.

В този момент от брега някой извика: „Тирският търговец държи етруската. Знам това!“

— Фегор! — уплашено извика Фулвия.

— Спуснете лодката, Сидон! — каза Хирам на кормчията и моряците си.

— Остави ги на мен, Хирам! — прекъсна го Фулвия. — Аз ще му обещая, че ще стана негова жена и ти ще останеш свободен.

Но Хирам леко я отстрани и се спусна в лодката.

Фегор, който стоеше на брега и наблюдаваше с горящи и ненавистни очи гемията, не забеляза бързо плъзгащата се по вълните лодка. Той съзря Хирам едва когато последният му пресече пътя за отстъпление.