Читать «Последните дни на Картаген» онлайн - страница 16

— Господарката забравя за гълъбите, които взе вчера от кораба — прекъсна я Фулвия. — Те ще занесат новините по-бързо от който и да е друг!

VI. МОРСКИЯТ БОЙ

Хвъркатият пратеник бързо стигна целта си. С верния си инстинкт той намери в мъглата на припадащата нощ гемията и кацна върху кувертата. Пристигането му веднага бе забелязано.

Хирам бързо свали и прочете бележката, която носеше птицата.

— Сидон! — извика той. — Лоши известия. Съветът на сто и четиримата знаел всичко и, вярвам, скоро ще трябва да се защитаваме.

— Но преди това можем да избягаме, нали? — каза веселият, негубещ присъствие на духа Сидон. — Всичко е продадено, гемията е готова и гребците само чакат заповедта ти.

— Тогава на път! — заповяда Хирам. — Какво има? Защо си се загледал?

Проклятие излезе от устата на кормчията: беше забелязал на стоящата на около триста метра военна ескадра някакво особено суетене: веригите скърцаха под тежестта на вдигащите се котви, по въжетата се катереха моряци, вдигаха се платната и дългите полуизвити весла се движеха като стоноги.

— Готвят се да ни нападнат, господарю — каза Сидон. — Да видим как ще се бият наемниците на Картаген. Готови сме.

И кормчията започна да приготвя едно оригинално средство, въведено в практиката на морския бой едва преди няколко години. Това бяха мостчетата, които се изправяха нагоре и стрелците стреляха от тях отвисоко, почти закрити, а понякога пак оттам хвърляха върху неприятеля различни тежести.

— Готово! — прозвуча гласът на един нумидиец от екипажа и гемията леко запори вълните.

Почти едновременно с нея тръгнаха дванайсетина галери.

— Стойте! Спрете веслата! В името на Съвета! — чу се внезапно от най-близката галера. Хирам и Сидон изтръпнаха: беше гласът на Фегор. Един от големите и бързи кораби едва не разби гемията, но тя бе по-подвижна и се управляваше от човек, навикнал на морски боеве, та моментално измени курса си и като стрела се плъзна покрай тежкия и тромав боен кораб.

— Привет на Съвета на сто и четиримата, шпионино! — извика силно Хирам, — къде си? Бих искал да те видя. — Но Фегор бе изчезнал вдън земя. Хирам почака една минута и като взе тежката си, предназначена специално за хвърляне секирка, със страшна сила я запокити към кораба, от който бе извикал Фегор. В отговор се изсипа дъжд от стрели, между които и огнени, но те биваха изгасяни или хвърляни в морето.

— „Акацията!“ — уплашено извика Сидон, като сочеше едно почти легнало средно корабче, което идеше срещу тях, за да им препречи пътя.

— Чудна работа — продължи след малко Сидон, — това е много глупаво. Сега ще трябва да се обърне с носа към нас, ако има време… така! — И гемията, леко наклонена, се вряза с острия си нос в хълбока на кораба, изложил непредпазливо продълговатото си тяло. Чу се силен трясък, отчаяни човешки гласове и към водата полетяха тела.

Разрязаната на две като от нож „Акация“ потъна, като отстъпи морския простор на волята на „имиолата“.

— Хайде! Гребете! По-силно! — викаше кормчията към гребците. — Тъй. Още, още! — и корабът като огромна птица влезе в канала, водещ към морето.