Читать «Последните дни на Картаген» онлайн - страница 15

— Къде е господарката ти? — попита строго Герман.

— В стаята си, господарю.

— Тя е излизала и ти си била с нея. Къде сте ходили?

— На разходка в града.

— А после?

— После господарката пожела да се разходи с лодка.

— Гур! Помогни и да проговори — обърна се Герман към негъра. Тоя замахна и по нежните плещи на робинята изби кървав пръстен. Робинята изпищя.

— Е? Говори!

— Господарката посети някакъв кораб от Тир … Тя искаше … тя купи няколко гълъба… после доведе тук една нова робиня.

— Какво? Ама че фантазии. У нас и бездруго е пълно с роби, а Офит довежда нови. Но, Гур, сигурно ще поговориш малко с нея?

— О! Няма смисъл! — каза Фегор, започнал да се тревожи. — Мисля, че новата робиня не знае нищо. Но от тази може да се чуе още.

При тези думи Гур, който нетърпеливо въртеше бича в ръцете си, с някаква наслада започна да сипе удари върху гърба и гърдите на младата робиня.

— Стига! — заповяда Герман. — Изведи я! — Той разбра, че тя не знае повече нищо. После се обърна към Фегор и каза: — Ще можеш ли да направиш така, че новата робиня да изчезне?

— Да, но ще трябва да ми я предадеш. — Очите на Фегор радостно заблестяха.

— Върви след мен — каза старецът, като тръгна към горния етаж, където бяха покоите на Офит.

— Кой е? Ти ли си, татко? — чу се отвътре сребрист глас. — Влез! Тук винаги е отворено за теб.

Герман прекрачи прага и Фегор като сянка се плъзна след него. Като го видя, Офит се намръщи.

— Не знаех, че не си сам, татко.

— С мен е Фегор. Той не за пръв път идва у дома.

— Да, знам — хладно отговори девойката. — Но какво те е накарало да доведеш тук чужд човек? — Ударът попадна право в целта: при картагенците, както и при финикийците, прага на женската част в къщата можеше да прекрачва само свой човек и никога чужд. Последното се смяташе като оскверняване на честта. Но за отстъпване бе късно и Герман направо попита къде е новата робиня.

— Ще я видиш, но не трябва да забравяш, татко, че ми е много неприятно да ти напомням — аз съм притежателка както на имота си, така и на робите си.

Гордият патриций пак понесе удар. Законите на Картаген не му позволяваха да се меси в частния живот на неговата осиновена дъщеря.

— Но ти си излизала, къде си била?

— А, някой подлец ти е доложил вече? — кипна девойката. — Но ти забравяш, татко, че аз не съм дете. И не съм длъжна да давам отчет никому… дори и на теб.

— Ти си била на среща с Хирам! — извика старецът, вън от кожата си от ярост. — С този, който е престъпил заповедта на Съвета на сто и четиримата и се е завърнал тук… Освен това ще отговаряш на този, който след два дни ще стане твой господар. А за Хирам ще видим… когато заедно с всичките си съучастници отиде на дъното на морето. Да си вървим, Фегор. Ще доложа всичко на Съвета.

Последван от Фегор, Герман напусна покоите на непокорната си дъщеря.

Щом стъпките им затихнаха, Офит се спусна към малкото отделение, скрито зад стаята, където при появата на Герман се бе мушнала Фулвия.

— По-скоро! По-скоро! — шепнеше Офит. — Ти чу всичко. Хирам го грози страшна опасност. Измисли нещо. Той трябва да се спаси, ох, върти ми се главата, не знам нищо.