Читать «Призракът на Сандокан» онлайн - страница 7

— За да си разбием някъде главите — каза Мутри.

— Господин дяволът ще трябва да уреди сметките си с нас, нали, Сандокан? — засмя се Португалеца.

— Не ме е страх от дявола — каза Пирата на Малайзия, — страх ме е, че няма да намерим острова.

— Това е работа на Мутри — прибави Португалеца, — къде се намира този благословен или прокълнат остров?

— Много на изток от Никобаре — отвърна Мутри.

— Месторазположението е доста неточно — забеляза Португалеца.

— Наистина — усмихна се Тигъра на Малайзия, — но не за първи път тръгваме слепешката към авантюрите. А може би на брега на Малака някой стар моряк ще ни каже нещо за този остров!

— Значи отиваме да търсим Рифовете на дявола! — каза Португалеца. — Ето най-после целта на плаването ни. Да спасим тайнствената Еллора! Но преди това бих искал да задоволя любопитството си…

— Да узнаеш коя е Еллора ли? — запита Сандокан.

— Не. Не, братче. Засега искам да знам патицата.. .

Мутри го прекъсна:

— Ваше Величество, господин Яниш… Позволете ми… вижте, патицата е била ранена от стрела преди куршума.

Малайзиецът показа оскубаната птица. На единия и крак се виждаше засъхнала рана.

След кратко разсъждение Сандокан каза:

— Ето как си обяснявам всичко: Еллора е ранила със стрела птицата, нанесла и е лека рана, но достатъчна, за да я принуди да слезе на земята. Сетне е извадила стрелата и като е видяла, че патицата може да продължи пътя си, е откъснала от дрехата си парче плат, върху което е написала двете думи, после е завързала с парцалчето крака й, тя е полетяла, за да … за да я убием ние…

— Без да знаем, че ни носи интересни новини — завърши Португалеца. — Твоето разсъждение е много правилно, Сандокан. И сигурно нещата са се развили точно както ги описа. Нещастната Еллора е доверила на случая възможността си за спасение. Ако не бяхме убили птицата, един господ знае докога тя щеше да носи известието на крака си. Но аз имам на ума си още нещо…

— Какво?

— Ами скъперничеството на Еллора. Съгласен съм, че е писала с кръв, но е могла да се обясни по-добре, а не да се задоволява с две напълно неясни думи.

— Може би е била принудена да постъпи така.

— А може и да умира вече…

— Възможно е наистина… състоянието и да е такова, че да няма сила да пише повече. Дори бих казал, че някой може да й е попречил да допише мисълта си — Сандокан отново се замисли.

След кратко мълчание Португалеца въздъхна:

— Това са само предположения. Засега знаем само, че трябва да отидем колкото е възможно по-скоро на помощ.

— Но предпазливо! — каза Пирата на Малайзия. — Островът е заобиколен с грамадни подводни коралови рифове.

— Ще пуснем котва в открито море и ще се приближим с лодките. Важното засега е, че нашето плаване има цел.

— Да спасим Еллора!

— И ние себе си! От скуката!

— Точно така!

Сандокан се изправи и изпъна. Погледът му прие отново предишния си блясък. Бронзовото му необикновено мъжествено лице, набраздено от няколко бръчки, сякаш изведнъж се подмлади. Здравата му гъвкава фигура наистина напомняше тигър.