Читать «Призракът на Сандокан» онлайн - страница 5

— Във всеки случай една патица повече! — каза Мутри и взе птицата от моряка, който, пъргав като катерица, се бе покатерил по въжетата.

Сандокан запали чибука си. Яниш зави нова цигара и двамата се излегнаха на мостика в очакване легендата да се сбъдне.

— Ние сме същински стари деца — въздъхна Сандокан.

— Защо мислиш така?

— Защото и двамата повярвахме на една шега.

— Какво да се прави… Безделието е баща не само на всички пороци, но и на суеверията… Ех… ще хапнем поне патица!

Изведнъж възклицание на учудване се изтръгна от Мутри, който скубеше патицата.

— Какво има? — запита Пирата на Малайзия, привлечен от вика.

— Тигре, виж — отвърна Мутри и подаде патицата, — на левия и крак има нещо завързано!

Сандокан взе патицата и прегледа крака й. Португалеца приближи към него.

— Казах ли ти аз! Тази седма патица крие изненада! На левия крак на птицата бе увито парче плат и завързано добре.

— Патицата, която има превързан крак и която лети над океана, не е нещо обикновено — заяви ексмахараджата.

— Това нещастно животинче се е мъчило да настигне ятото — каза Сандокан.

В същото време се мъчеше да развърже възела. Нетърпелив, той извади ножа си, преряза възела и разви парцалчето.

— Какво виждаш? — извика Яниш — Чети, братче!

По-скоро!

— Богът на авантюрите би трябвало да ни прати някакво послание — каза Тигъра на Малайзия, — но виждам само две думи, които не изразяват абсолютно нищо!

— Щом са написани, все трябва да изразяват нещо — каза Португалеца и взе „писмото“.

Върху плата бяха написани с червено мастило две думи:

Еллора… Дявола.

ПАДНАЛОТО ОТ НЕБЕТО ИЗВЕСТИЕ

— Еллора… Дявола! — прошепна Португалеца като продължаваше да гледа разкривените букви, написани с червена течност. — Дявола, . . Еллора!… Еллора и Дявола! Какво значат тези думи, поверени на крака на една птица?

— Това искам да узная и аз, подпомогнат от твоята европейска мъдрост — каза Сандокан,

— Моята европейска мъдрост може да разбере само това, че тези две думи означават нещо.

— До това откритие достигнах и аз, без да напрягам изобщо мисленето си — каза с усмивка Тигъра на Малайзия.

— Но аз ще прибавя и друго, мило братче, .

— Да го чуем.

— Тези две думи са писани преди един-два дни най-много.

— И какво от това? Отде наде ще бъдеш сигурен, че е така?

— Гледай. Цветът е още съвсем ясночервен. Ако бяха писани отдавна, щяха да са кафявочервени. Радвам се, защото мястото не е много далече.

— Какво място?

— Това, на което са били написани тези думи. Прелетните птици летят винаги в права посока. Не ни остава друго, освен да тръгнем по техния обратен път и да намерим Еллора!

— Но какво означава „Еллора“?

— Това искам да знам и аз.

— Тогава?

— Тогава … да приемем, че Еллора е една мистерия, стига да не се отнася до прочутите пещери на Еллора. Чувал ли си за тях, братче?

— Да… струва ми се. Чувал съм да се говори за храмовете на Еллора.

— И аз. Един мой поданик имаше манията да се занимава с изучаването на прочути индийски старини, затова го направих министър. Спомням си, говореше с въодушевление за подземните храмове на Еллора. Това наистина са храмове, издълбани в глината, в басейна на Годавери. Дълги са около три хиляди и шестстотин метра и се обитават от цял полк чакали и пантери: затова по-голямата част от посетителите се задоволява само с това — да разгледа украсения вход и не влиза, за да не послужи за закуска на пантерите… Изкопали са ги будистите.