Читать «Призракът на Сандокан» онлайн - страница 8

— Тигрета! — обърна се той със силен и еклив глас. — Намираме се срещу една чудесна и привлекателна тайна! Отиваме срещу една авантюра, за която не знаем абсолютно нищо. Но затова пък вие знаете, че аз вярвам в Съдбата! Щом като Съдбата ни изпрати от небето известието, показва, че тя желае да си послужи с нас за изпълнението на някакво велико дело! Готови ли сте да дойдете с мен срещу всякаква опасност?

Силен вик на съгласие се изтръгна от гърлата на тигърчетата, които отдавна бяха свикнали да бъдат наричани така от Сандокан. Те вдигнаха едновременно и високо пушките си. Бяха готови да последват този истински силен човек,. който ги бе измъквал невредими от толкова опасни положения.

В това време откъм кухнята се носеше приятна миризма. Готвачът прилагаше на дело цялото си изкуство.

На борда на „Соарес“ настъпи необикновено оживление: всички чувствуваха, че най-после ще се случи нещо наистина интересно.

Сандокан удари с ръка рамото на „братчето“ си:

— Скъпи Яниш, корабът, който нарекох на името на твоя син, сегашния махараджа на Асам, пори вълните към Рифовете на дявола!

— И ако дяволът ни очаква, за да разбие кораба ни, ние ще го пленим! — отвърна Португалеца твърдо. — Дори ще ми бъде по-приятно да го направим наш слуга! Мутри, донеси ми английска бира, това е единственото хубаво нещо, което може да направи Англия!

Португалеца също изглеждаше подмладен поне с десет години. Той действително се изпълваше с желанието да залови дявола, който разбиваше корабите…

ЦИКЛОНЪТ

Цели две седмици „Соарес“ плава към Никобарските острови при необикновено хубаво време. Според изчисленията на Сандокан те бяха изминали сто мили.

Намерението на двамата доскоро отегчени пирати бе да се приближат до островите и да съберат някои сведения за Рифовете на дявола.

Без съмнение някой стар моряк можеше да им разкаже нещо любопитно. Морските легенди се разпространяваха бързо между крайбрежните жители; сигурно някой от тях бе слушал да се разказва за тези „страхотни рифове, пазени от самия дявол“.

Но в началото на третата седмица, Португалеца видя Тигъра на Малайзия изправен на мостика и с поглед, отправен към хоризонта. Веждите му бяха свъсени.

— Какво виждаш, Сандокан? Може би самият дявол те е видял и като добър домакин те кани приятелски да му отидеш на гости.

— Да, имаш право, виждам един дявол, един ужасен дявол. Циклон! — извика Сандокан.

— Полудя ли, братче? На това хубаво време — циклон!

— Точно на това хубаво време. Виждаш ли онези облачета?

— Съвсем невинни топки памук…

На небосклона се бяха появили много бързо облачета, които като гъста мрежа започваха да го кръстосват,

— Тези памучни топки, както благоволяваш да се изразиш — каза Сандокан, — скоро ще се превърнат в страшни облаци, Целият ти организъм не ти ли подсказва нещо?

— Чувствувам особено потискане,

— Точно така. Особено, Това са първите признаци. Драги ми Яниш, нашето желание да видим променено времето, скоро ще се сбъдне!

Наистина въздухът стана доста тежък и потискащ.

Неочаквано топъл вятър смути лъжливото спокойствие на морето и небосвода. Облачетата станаха по-многобройни и по-гъсти.