Читать «Призракът на Сандокан» онлайн - страница 6

Емилио Салгари

— Възхитен съм от твоите познания, но не мога да разбера с всичко това как се обясняват тези две думи, които са пред очите ни.

— Не ми е много ясно. Еллора е име на жена. Подземните развалини, за които ми разказваше моят министър, сигурно нямат нищо общо с това послание.

— Добре, да предположим, че Еллора е име на жена, но „Дяволът“ какво означава?

— Ето задачата — каза Португалеца. Мутри се бе приближил:

— Ваше Величество, ще ми позволите ли една дума?

— Не позволявам нищо на оня, който продължава да ми вика „величество“.

— Господин Яниш, ще ми позволите ли една дума? — едва се усмихна малайзиецът,

— Така може. Говори, Имаш ли да кажеш нещо съществено по тези две думи?

— По едната — да — отговори малайзиецът. — струва ми се, че разбирам какво означава думата „Дявола“.

— Това означава „демон“, „сатана“, по европейски.

— За мен тя значи Рифовете на дявола.

— Рифове на дявола ли?

— Да, господин Яниш, като момче, когато бях на един китайски кораб, претърпях корабокрушение до един остров, който старите моряци наричаха Рифовете на дявола. Това е остров, на който никога никой не е стъпвал, заобиколен е с подводни скали!

— Наистина ли?

— Разбира се, всички кораби, които се приближават към брега, биват разрушавани от дявола!

— И откога е започнал той да руши корабите? — запита Португалеца силно заинтригуван.

— Всички, които са се опитвали — продължи малайзиецът. — да приближат дявола, са били потопявани. Онези, които са успявали да се спасят по чудо, са разправяли, че наистина сред крайбрежните рифове имало дявол. Той хвърлял огън по корабите. Освен това островът не е на пътя на никоя държава . ..

— Сега си спомням — каза Сандокан, — слушал съм да се говори за този остров. Но там вместо дявол имало под вълните широки коралови рифове. Те опасвали целия остров. Точно по тази причина корабите избягвали острова.

— И все пак — настоя Мутри — мнозина са видели действително на брега дявола да размахва главня, просто да бълва огън,

— Бил е навярно някой корабокрушенец — правил е знаци, за да го видят — забеляза Португалеца, — всъщност може би Мутри има право — дяволът все трябва да се приюти някъде. — Значи решихме логически ребуса. Еллора. . . Дявола, Има една нещастница, която се нарича Еллора и която се намира на Рифовете на дявола.

— Да предположим, че е така — каза Сандокан замислено, — но как може да се обясни, че пленницата на този остров е уловила патицата и е написала известието?

— Това не мога да обясня сега — каза Португалеца, — но има някой, който ще го стори!

— Кой е той?

— Самата Еллора!

— Днес си доста весел, Яниш — каза Сандокан все така замислено,

— Разбира се! Сега поне знам, че легендите в моята родина не лъжат. Ето: седмата патица ще ни донесе някакво страшно интересно преживяване. Не ти ли е ясно, че ще отплаваме за Рифовете на дявола?