Читать «Призракът на Сандокан» онлайн - страница 54

— Да живее Тигъра на Малайзия! — извикаха в един глас тигърчетата.

— А сега, скъпи приятели, върнете се в палатките и продължете съня си.

— Сандокан има право — каза Яниш, — за утре трябва да бъдем бодри, за да успее нашият план!

— И какъв е той? — попита Сандокан.

— Ще ти го обясня утре каза Яниш, — сега наистина е най-добре да се върнем в обятията на Морфей. Сандокан възкръсна. Нямаме мъка вече! Лека нощ, господа!

Бързо след тези думи всички се прибраха в палатките си.

ГЛАСЪТ НА СИВА

Грамадната статуя на Сива пресичаше града, теглена от двадесет зебу. Образът на жестокия кръвожаден бог, непрестанно жаден за нови жертви, бе следван от тълпа негови последователи, които искаха на всяка цена да присъствуват на жертвоприношението на окончателно определените двеста жертви.

Когато статуята дойде на площада, настана гробно мълчание.

Принц Ситасива и Дола излязоха от двореца тържествено, последвани от тълпа царедворци, танцьори пажове и свещеници на Сива.

Капаликанците носеха череп, издигнат високо пред шествието.

Когато всички приближиха до огромната статуя, зашепнаха молитви в негова чест.

Сетне отново всичко затихна.

Ситасива и Дола излязоха напред.

Царицата на „Капалика“, първата жрица на Сива, господарката на Гондвана, издигна ръце и извика:

— Сива! Ти си жаден за кръв! И ще имаш кръв! След малко, топла, тя ще бликне от двеста гърла и ще утоли жаждата ти!

— Ти искаш тази кръв, за да дадеш благоденствие на Гондвана, за да растат по-изобилно оризът и житото, за да бъдат по-обилни богатствата ни! — каза тържествено Ситасива.

След малко двеста жертви действително щяха да паднат в краката на статуята. Дола продължаваше да крещи:

— Ще натопя ръцете си в тази кръв, защото самата съм жадна за нея! Какво ще направиш ти, Сива, с нашето царство? Какво ще направиш с принц Ситасива? Какво ще направиш с твоята голяма жрица? Отговори ми!

Дола млъкна.

Лицето й изразяваше напрегнато очакване.

Чакаше отговора на Сива.

Принцът, придворните, министрите, жреците, „мъжете на черепа“, цялата огромна тълпа бяха потънали в мълчание, задържаха дишането си, едва-едва устремили погледи към грамадната статуя.

Изведнъж в гробната тишина звучен и много силен глас, излизащ сякаш от самата нейна уста, се чу над всички:

— Дола! Аз се отказвам от теб! Уморен съм от теб!

Бездънно учудване се изписа за миг по лицата на всички. Тълпата замръзна.

Сива беше проговорил!

Всички бяха чули гласа му! И този глас отричаше жрицата!

Дола стоеше сякаш вкаменена. Леден ужас премина от краката до главата й.

Да, и тя бе чула гласа на Сива. Но не беше възможно той да се откаже от нея!

Ето че тя извика със силно треперещ глас:

— Сива! Ти ми отговори?

— Да, магьоснице и крадла на новородени! — Гласът вся ужас в народа и в душата на принца отново. — Аз говоря, за да чуеш моето проклятие! Ти си извършила много престъпления и само преди няколко дни хвърли благородния Тигър на Малайзия, Сандокан, на своите червени кучета! Сега аз го възкресявам! Погледни го!