Читать «Призракът на Сандокан» онлайн - страница 55

За миг висок, снажен, мъжествено красив човек изскочи иззад статуята и застана пред царицата на „Капалика“.

Самият Сандокан!

Дола гледаше призрака на оня, когото смяташе за изяден от кучетата.

— Но аз ще сторя и други чудеса, за да ти покажа, че съм те проклел и че искам да те убия! — продължи страшният глас. — Ето и Нандар, министъра, когото ти считаше за мъртъв. Ето и принц Амравати, когото затвори за цели седем години в подземието на храма!

Иззад статуята излезе Нандар, който придружаваше Амравати.

Принцът бе грижливо избръснат и облечен. Изглеждаше много подмладен, въпреки лудостта си.

Глух и страшен шепот премина мигновено през цялата тълпа.

Ситасива гледаше замаян и не можеше да повярва на очите си.

Министрите чувствуваха, че наближава решителна буря.

Съвсем бледа, Дола гледаше Нандар и Амравати.

— Но моите чудеса не свършват дотук! — продължи тайнственият глас все по-страшно и настойчиво. — Аз се обръщам към народа на Гондвана, на когото ти измени, към министрите, които излъга! Слушайте всички! Тази жена е вещица! Преди шестнадесет години в една съдбоносна нощ тя открадна новородената дъщеря на Амравати и я замени с един син на капаликанка. Ситасива е фалшив принц! Тази, която има правото да седи на трона на Гондвана, е принцеса Еллора! Дъщерята на клетия Амравати, когото новият узурпатор хвърли в тъмница, за да може да върши необезпокояван престъпните си оргии! Аз, Сива, заповядвам на всички мои верни последователи да отнемат трона от узурпатора!

Силни викове се разнесоха за миг над тълпата, която наблюдаваше с безкрайна възхита божествено красивата девойка, застанала пред статуята.

Ситасива се опита да избяга.

В това време тигърчетата се хвърлиха върху Дола, викайки:

— Долу магьосницата!

— Да живее принцеса Еллора!

Ревът на тълпата се вдигна високо към чистото небе.

Еллора бе провъзгласена за царица на Гондвана, Яниш, излязъл от вътрешността на статуята, където бе играл ролята на Сива, я хвана за ръка и я поведе към двореца.

Дола и Ситасива бяха убити от двестата жертви, хванати за голямото жертвоприношение.

Еллора разруши незабавно сектата на капаликанците.

Разумът на Амравати постепенно се възвърна. Необикновеното събитие, изглежда, му бе помогнало за това.

В същото време смелият Нандар се наслаждаваше на нежните грижи на осиновената си дъщеря, която бе съхранил през толкова опасности.

Сандокан и Яниш, след като оставиха Хирундо при красивата принцеса, отпътуваха от Гондвана и се върнаха на своя кораб „Соарес“, доволни от преживяното необикновено приключение.

— И всичко това се случи, защото убих седмата патица, когато летеше над нас! — каза Яниш и запали късата си пиратска лула. — Все пак на легендите на моето отечество трябва да се вярва!

Информация за текста

Emilio Salgari

Източник: http://dubina.dir.bg

Сканиране и обработка: Сергей Дубина, 1 май 2006 г.

Публикация: Издателство „Тренев & Тренев“, София, 1992