Читать «Призракът на Сандокан» онлайн - страница 3

— Така е.

— Но душата ми не ми позволяваше да се бия несправедливо.

— Разбирам — каза Португалеца, — искаш да ти потърся тук, сред това спокойно море, благородна причина за нови битки. Струва ми се, че твоите желания са доста големички. Какво искаш да ти намеря? Наоколо не се мярва дори потъващ кораб. Нищо. Абсолютно нищо!

Португалеца се изправи.

Вдигна очи и ръце към небето и започна на шега:

— Господи на риска и на авантюрата, ти, който в миналото ни дари с толкова опасни преживявания, приключения, в които много пъти играхме на живот и смърт, нима искаш сега да умрем от прозяване? Ние не сме хора, родени да водят спокоен, бездеен живот, ние сме създадени, за да паднем на ден най-малко по десет пъти в ноктите на смъртта и да се спасим, разбира се. Спокойното съществувание ни задушава! Ние, Господи на авантюрата, не можем да живеем, ако не рискуваме постоянно, изпрати ни някой дявол, изпрати ни някой пират, по-жесток от нас, и ще видиш ексмахараджата на Асам и Тигъра на Малайзия как знаят да се забавляват!

— Твоята молитва е много трогателна, Яниш — каза Сандокан, — но се страхувам, че Господа Бога на опасностите и риска е станал глух за нашите молитви.

— В такъв случай не знам какво да правя вече — разпери леко ръце Яниш,. — и ще бъда принуден да ти подскажа една идея, за да се освободим най-после от скуката.

— Да я чуя!

— Много е проста, но се страхувам, че няма да те зарадва съвсем.

— Хайде де, не изчерпвай търпението ми! Иска ли се смелост за изпълнението?

— О! И още каква!

— Тогава не разбирам защо се бавиш. Говори най-после!

— Повтарям, много е просто. Ще възпламеним бъчвата с барут, която имаме на кораба си, и ще хвръкнем всички във въздуха!

Португалеца избухна в смях, за малко да се задави.

Надяваше се, че и Сандокан ще стори същото. Но Пирата на Малайзия се усмихна леко и погледът му отплава към хоризонта.

— Какво има? — запита Португалеца.

ПРЕЛИТАНЕТО НА ПАТИЦИТЕ

Сандокан не отговори. Очите му все още бяха приковани някъде много далече.

Португалеца проследи погледа му.

Сивкав облак се бе появил на хоризонта сред тъмната синева на небосклона.

— Кораб ли? — запита Португалеца,

— Не — каза Сандокан. — Мутри, дай ми далекогледа.

Млад малайзиец с маслиненотъмна кожа и бляскави очи приближи до каютата и подаде на Сандокан далекогледа.

— Ето, Тигър — каза той.

Сандокан опря далекогледа до очите си и впи поглед към облака, който приближаваше.

— Е? — запита Португалеца.

— Прелетни птици — отвърна пиратът, явно разочарован, и подаде далекогледната тръба на Португалеца.

На свой ред Португалеца загледа към белезникавия облак.

— Имаш право. Това е ято прелетни птици, които се отправят на север. Дано Богът на опасностите и риска направи така, че да се окажат диви патици.

— Защо?

— За да им отправя един въпрос и да поискам съответно отговор.

— Отговор? От птици?

— Да, скъпо братче.

— Не те разбирам.

— Че как ще ме разбереш, като не си португалец. И то от крайбрежието.

— Обясни ми, без да се занасяш.

— Ето: когато бях малък, чувах от ловците в моята родина, че ако успееш да убиеш седем патици по време на прелитането им, ще се случи нещо необикновено.